AEDVIL

За някои от героите – опасни врагове – има самостоятелни индекси (азбучни указатели, показалци). Линк към тях – от изписаните с червено имена.

Агулшап – Приказен дракон, ядящ хора. От Абхазия.

Адауы (адауи) – приказно същество, великан-човекоядец. От Абхазия.

Аждаха – змей. Аварски. В татските приказки – фантастичен персонаж, прилича на дракон или на космато чудовище, понякога многоглаво.

Азраил – ангел на смъртта, персонаж от татските приказки.

Бийдолг-Бяре – (ездач, висок колкото лакът) и Пхагал-Бяре – (зайчи ездач) – В чеченските приказки – дребни, но много лакоми зли магьосници, с огромна сила. Само с хитрост юнакът успява да ги победи.

Вампал – великан – от вайнахските приказки (ингуши и чеченци). Вампалите обикновено са огромни, силни и глупави. Занимават със сенокос, отглеждат стадата си. С ум и хитрост младежът-турпал успява да победи дори и седемглавите вампали, макар че в някои вайнахски приказки той загива, докато изпълнява дълга си.

Гам – вещица, зла магьосница – вайнахски (ингуши и чеченци)

Гамсеьт – жена-вещица – от вайнахските приказки (ингуши и чеченци)

Гарбаш – робиня, вещица, зла магьосница като Баба Яга – от вайнахските приказки (ингуши и чеченци). Най-старото значение на тая дума било – поробена жена, робиня, но по-късно образът придобил чертите, уменията и ролята на ешап (ешарп). Като ешарпите и гарбашите можели да се превръщат на птици и животни. Те помагали на лошите герои в приказките и били много опасен противник за юнака.

Гвелешапи или гвелвешапи – грузинско фантастично същество, обикновено враждебно към хората. (гвели – змия, вешапи – предполага се, че това едума с хурритски произход – древни божества с образ на риба)

(Виж по-подробно бележките към “Сказание за Бадри, Усипи и Амирани” – издаден от академията на науките на Грузия сборник “Грузинские народные сказки. Сто сказок. – Изд. “Мерани” : Тбилиси, 1971 г. – стр. 342.)

Дев – грузинско фантастично същество, полу-звяр, полу-човек, олицетворяващо злите сили на природата. В татските приказки – зъл дух. Персонаж от източните приказки.

Девтаг – по баща – дев, по майка – човек. Грузински.

Джин – зъл дух – вайнахски (ингуши и чеченци), в татските приказки – дух, често зъл. Персонаж от източните приказки.

Див – в източните приказки е зло, хитро фантастично същество. Бълва огън. Умее да лети. Може да приема човешки образ. В азербайджанските приказки майката на дива, пленила героя, отнася пленника на върха на планината Гаф. После той лети, седнал на раменете ѝ, а тя бълвайки огън и пламък, излита и го отнася до замъка, в който е скрит вълшебният пръстен.

Дракон – прилича на змея от българските приказки. Понякога е враг, друг път – вълшебен помощник на юнака.

Дявол – с рога, опашка и копита – прави злини, опитва се да изкуши героя, за да зароби душата му.

Емеген – великан от балкарско-карачаевските приказки.

Ешап – в чеченските приказки – зло същество, човекоподобно чудовище – човекоядец или човекоядка, с огромни глиги – стърчащи зъби като на глиган. В тях точи ножовете си. Ешапите са лакоми и глупави, но имат вълшебни умения – могат да се превръщат на птици и животни.

В нартския епос ешап е безполово същество, което пази границата между света на живите и мъртвите. Някои учени свързват този образ с древната дума “вишап”- дракон, летящ змей, с грузинския “гвел-вешап”, с арменския “вишап” и абхазкия “агулшап”.

Иныж – кръвожадно и зло същество, с огромни размери. В адыгските вълшебни приказки иныжите може да имат една, три или седем глави. Те имат не само огромна физическа сила, но и магически умения.

Каджи – грузински приказни същества, зли вълшебници с човешки образ, враждебни към хората.

Нарт, нарти – Великани, ловци, човекоядци – из аварските приказки

Нарт-орстхойци – глупави великани, приличащи на циклопи – с по едно око. Въпреки огромните си размери и сила, героят винаги ги побеждава. Приказките за тях се разказват най-често в Източва Чечня и Дагестан – там, където затихва и изчезва епичната традиция – нартският епос.

Ох – осетински зъл магьосник, превръща се във всичко. (“Ох и синът на сиромаха”)

Охай – В азербайджанските приказки – зъл магьосник. Обучава героя да се превръща на във всичко, което пожелае. (“Охай и Ахмед”)

Пашкунджи – грузинско фантастично същество – полу-звяр, полу-птица, с тяло на лъв и крила на орел.

Сармак – змей, дракон, често – многоглав. Най опасният враг на юнака в чеченските приказки. Завардил изворите или реките, дава на хората да си налеят вода само ако принесат жертва. Най-често – девойка. Героят го пронизва с меча си, който остава забит в земята и никой не може да го изтегли. Юнакът изважда меча съвсем лесно – само като го докосне. Сармакът е подобен е на адыгския “бляго” и арменския “вишап”.

Усареж – В адыгските приказки – жесток и коварен старец, който помага на враговете на героя.

Хежа – нещо подобно на вещица, зла магьосница – от вайнахските приказки (ингуши и чеченци)

Хожа – в чеченските приказки това е многоглаво чудовище.

Циклоп, енджал, дажал, черен хожа – чудовища от чеченските приказки,  Имат огромни размери. Тези образи са близки до кабардинските иныжи и осетинските уаиги. От стъпките им – земята се тресе, главите им – в небесата се опират, очите им са по-големи от сито, а зъбите са като сърпове.

Към упътването, от където можете да изберете друг тематичен индекс.