Микейтари – 2

 

 

Втора част на каренската приказка “Микейтари”
Принцът изпълнил обещанието си, но попаднал в клопката на стражите-ракшаси. Страшни били болките, но още по-страшна била мисълта, че Микейтари го е измамила. Вълшебният кон прегризал железния капан, спасил господаря си – отвел тежко ранения принц в двореца на баща му.
Умиращият младеж написал писмо:

“Повярвах в думите на любимата. През нощта пристигнах при нея. Бушуваше ураган, облаци застилаха небето, зловещо грачеха птиците. А любимата ме предаде и нареди да ме убият.” И скоро принцът умрял.

На сутринта Микейтари видяла капките кръв, разбрала, че принцът е получил тежки рани и решила да отиде при него. Когато стражите се отдалечили, излязла от двореца и се затичала към гората. Дълго вървяла, уморила се, полегнала да си почине под един банян[1].

Тогава я забелязал един Нат – духът-покровител на тази гора от фикуси. Попитал я, къде отива и защо. Микейтари му разказала всичко. Нат съжалил девойката и рекъл:

– Очакват те много опасности… Ще те превърна на мъж, за да се защитаваш по-лесно. Вземи лъка и стрелите ми. Те са вълшебни. Вземи и вода, която съживява мъртвите.

Благодарила Микейтари, сбогувала се с Нат и продължила. Скоро стигнала до страната на Билу – страшните чудовища-човекоядци. Победила краля им в двубой – вълшебният лък ѝ помогнал. Билу я помолил да го вземе със себе си. Микейтари го превърнала на човек. Направила го свой слуга.

Скоро стигнали царството на принца. Видели, че вече го носят към погребалния огън[2]. Девойката разпознала любимия си и се развикала:

– Почакайте! Аз ще го съживя! Положете принца на земята!

А Билу добавил:

– Господарят ми е велик лечител!

Кралят ги поканил в двореца. Разказал им, как е починал синът му. Показал писмото. Разбрала Микейтари, че е загинал заради нея, мислейки, че го е предала. Но нямало време за мъка и сълзи. Пръснала принца с жива вода и той мигом се съживил.

Едва погледнал своя спасител и му се сторило, че поразително прилича на Микейтари. Попитал, дали не е роднина на неговата любима. А тя – превърната в мъж – си помислила:

– Ако му кажа, коя съм, няма да иска вече да ме вижда…Постепенно ще му разкрия, какво се е случило.

Принцът искал да провери подозренията си – твърде поразителна била приликата между лечителя и неговата любима. Микейтари живеела в двореца. За да я изпита, принцът я поканил да се къпят заедно. Опитал се да види гърдите на Микейтари, но не успял. Магията на горския дух Нат била силна.

Решил принцът да я изпита още веднъж. Завел я в градината, където растели прекрасни цветя. Всяка жена не би устояла – би си откъснала от тях. И девойката забравила опасността – погалила едно цвете, но не го откъснала. Слугата винаги вървял след Микейтари. Навреме я спрял.

Тогава принцът измислил ново изпитание – да прескачат вълшебен камък. Капка кръв избивала върху него, ако жена го прекрачи. След Микейтари слугата ловко засипал капката с пепел от лулата си. Принцът нищо не забелязал.

След това принцът завел Микейтари до вълшебен басейн – пълен с червена вода. Доближи ли се жена – водата ставала прозрачна. Пристъпила девойката – водата мигом изгубила цвета си, но слугата измъкнал един от зъбите си, закапала кръв и водата отново станала червена.

Много пъти принцът изпитвал Микейтари и накрая повярвал, че е истински мъж – лечител. Решил да му се отблагодари. Предложил му много пари и го помолил да остане в двореца. Микейтари не приела.

 

Към третата част на каренската приказка “Микейтари – 3”.

birm_Mikeitari_2_pagoda


[1] Въздушните корени на фикуса се заравят в земята и така пониква ново растение, свързано с дървото – майка. Така се образува гора от фикуси – банян.

[2] В Бирма не погребват умрелите, а ги изгарят.