AEDVIL

Първа част на осетинската приказка

“Как Сардон измамил уаигите”

В Кавказките планини  най-известен е хитрецът  Сардон. Той често се шегувал с нартите и уаигите. Уаигите са зли великани, човекоядци. Нарт – това е юнак, богатир, много силен и смел герой в епическите сказания на осетинския народ. Нартите от селото на Сардон все гледали да тръгнат на поход без него. Дребничък и слабичък им се виждал, не искали да ги бави, не вярвали, че ще бъде добър ловец и воин. Затова той често скитал сам из горите. С примките и капаните си успявал да донесе повече дивеч и от най-силния нарт.  Веднъж стигнал много далеч, чак  до земите на уаигите. Чул някаква врява. Погледнал и що да види – три малки уаигчета се бият, та чак земята се тресе след всеки удар. Разбрал той, че се карат за три вълшебни предмета: кожа – седнеш ли на нея, ще те отнесе където поискаш; връв – вържеш ли съкровище – колкото и голямо да е, олеква като перце; фънг – трикрака, кръгла масичка – удариш ли я с камшик, покрива се с ястия и напитки каквито не си и сънувал.

– Ей, момчета, – подвикнал той с все сила, скрит в близката пещера. Ехото усилило гласа му, изплашили се малките човекоядци. – Който  пръв донесе стрелата, негови ще са вълшебните дарове!

Изстрелял Сардон три стрели . Понесли се те в три различни посоки – далече, далече в небето. Хукнали малките великанчета подире им. 

Сардон грабнал фънга и връвта, седнал върху кожата и мигом се озовал върху покрива на своя дом. Устроил той пир за нартите. Признали го те най-сетне за свой побратим и винаги го вземали със себе си на лов.

Нартските младежи често се шегували с хитрия Сардон, а той все се опитвал да им докаже, че е по-добър ловец от тях. 

Нартите много обичат да пекат шашлык – парченца овнешко месо нанизани на пръчка. Приличат на нашите шишчета. Яли сте шишчета, нали? Много са вкусни…

Е, и на Сардон му се усладили. Решил той да се пошегува с младите нартски войни. Завързал на мустаците си бъбречета – току що опечени, ухаещи апетитно. Искал да ги посрещне и да им покаже, че е по-бърз и по добър ловец от тях. Чакал ги дълго, но те все не се връщали. Тръгнал да ги търси. Скоро открил следите им.

Разбрал, че уаигите са ги пленили. Измислил той хитър план, как да спаси нартите.

Влязал спокойно в дома на великаните-човекоядци. Хванали го те, но като видели какъв дребосък е, дори не го завързали. Надсмивали му се, че дори една вкусна мръвка няма да излезе от него. Посочил им той едно каче без дъно и рекъл:

  – Ако го напълните с пепел и ме оставите да седна върху него, след час-два ще бъда доста по-вкусен.

Послушали го те, но върху пепелта насипали и магическо лепило. С него били намазани и пейките в дома на уаигите.  Затова младите нартски войни не можели да се помръднат. Седнал  Сардон върху качето без дъно.

  – Я да видим, кой е най-тлъстия – първи да го опечем. – рекъл най-старият уаиг.

Избрали те Сослан. Но в това време  Сардон скочил и се развикал:

  – Само за шкембето си мислите. Знаете ли защо са дошли нартите при вас?

Удивили се уаигите, как е успял тоя дребосък да се освободи от магията, защо ли не е залепнал?

– Разкажи ни.

– Е добре, слушайте. Заспориха нартите, кой от ковашките инструменти е по-важен от другите? Изпратиха при вас най-почитаните си ловци. Вие да разрешите спора им.

Искаш да чуеш, дали са се спасили ловците? Тогава виж втората част на осетинската приказка

“Как Сардон измамил уаигите – 2”