AEDVIL

Джаным, Джаткяр и сестра им Куара

Абхазка приказка

Втора част

Айлуа предал на Джаным отговора на човекоядците. Благодарил му момъкът. Завърнал се натъжен у дома. Да построи дом от рибешки кости! Ама че задача му измислили великаните!

   – Ще стана за смях! Невъзможно!

   – Какво е невъзможно?

   – Ех, сестро, адауы поискаха да построя дом със седем стаи.

   – Дом от рибешки кости? – попитала Куара.

   – Да. Откъде научи? На никого не съм казвал. Само Айлуа знаеше.

   – Ех, братко! Струва ли си да се тревожиш за такава дреболия?! Не помниш ли, като бяхме малки, играехме край морето с червени камъчета. Иди на брега, напълни колата с тях, изсипи ги в блатото край дома на човекоядците. Камъчетата ще изтласкат на брега рибешките кости.

Ето ти и торба с просо. Мама ми го даде, преди да умре. Не ми се ще да го пилея, но много те обичам, искам да ти помогна. Раздели просото на седем купчинки.

Насред вековната гора има поляна. Там живеят джуджетата. Съседи са на великаните-адауы. Изсипи купчинките на поляната. Джуджетата са добри майстори – за една нощ ще изградят дома от рибешки костици.

Удивил се Джаным – глупавата му сестра се справила с това, дето никой не могъл.

Запрегнал биволите в колата, изпълнил всичко, което Куара заръчала. На сутринта вестта се разнесла през девет земи в десета. Всички искали да зърнат това чудо нечувано – дом от рибешки костици!

   – Е, ще ми дадете ли невестата? – запитал момъкът.

   – Много бързаш. Ако ни донесеш пеещата кожа на елена, който живее на края на света, там където изгрява слънцето – чак тогава ще получиш сестра ни. Но помни – всеки косъм от тази кожа пее своя песен. Един да се скъса, ще изгубиш главата си! А еленът трябва жив да остане!

Омърлушен се завърнал Джаным, разказал на сестра си, какво искат адауы.

   – Ще се справиш! – успокоила го Куара. – Вземи брадвата си, ето ти и нож с красива ножница. Те са вълшебни. Мама ми ги даде, преди да умре. Не ми се искаше да ги губя, но няма как – трябва да ти помогна.

Като стигнеш на края на света, ще видиш огромен дъб. Върхът му до слънцето стига, затова горе клоните му са започнали да изсъхват. От дънера му млади клонки са израснали. Еленът се храни само с нежните им листенца. Затова е вечно млад и силен.

С него не може никой да се пребори. Стрела не може да го догони.

Умен е – с капани и примки не ще го хванеш. Започни да сечеш с брадвата си младите клонки. Еленът ще чуе и веднага ще дотърчи – дървото на живота да спасява.

Ти хвърли ножа си. Право в челото ще го улучиш. Той няма да може да се помръдне. Скочи на гърба му. Докосни муцуната му с ножницата. Кожата му веднага сама ще падне.

Как се справил Джаным ще разбереш, ако прочетеш третата част на тази приказка.

Към третата част на абхазката приказка за вълшебства и подвизи: “Джаным, Джаткяр и сестра им Куара” – 3.