AEDVIL

Втора част на осетинската приказка

“Великан и Сиромах”

Грабнал Великанът лъка и стрелите си и отишъл на лов. Бедният човек бил толкова гладен! Нахвърлил се на храната, както вълк се нахвърля върху тлъст овен. Като се наситил, огледал се – такава огромна пещера не бил виждал. По стените – скъпи килими, върху сребърни лавици – нагънати копринени платове, медни сандъци – натъпкани със злато и скъпоценни камъни, златни кинжали, лъкове и стрели, делви с жълто масло, качета със сирене. Насред пещерата – огромна медна бъчва и в нея вода, колкото дълбоко езеро. Гледал сиромахът и не вярвал на очите си, забравил дори собственото си нещастие. Но щом дочул стенанието на ранения орел, опомнил се, гребнал вода от лечебния извор и се затичал с всички сили – да помогне. Промил раните и те мигом зараснали. Размахал орелът мощните си криле, издигнал се високо в небето и извикал:

– Благодаря ти, добри човече! Засега не те грози беда!  Ето ти едно мое перо. Пази го добре! Когато се наложи, изгори го на огъня. Където и да съм, мигом ще се явя пред теб и ще те спася!

Изскубнал орелът едно перо от дясното си крило, хвърлил го на Сиромаха и изчезнал в облаците.

Взел сиромахът орловото перо, скрил го в джоба си и се върнал в пещерата на Великана. Започнал отново да яде. Изведнъж, какво да види – изскочила една измършавяла мишка, застанала на задните си лапки и заговорила с човешки глас:

– Вече месец гладувам. Страх ме е от злия великан. Нахраниш ли ме – цял живот няма да забравя добрината ти.

Зачудил се Сиромахът – мишка, а може да говори! Дал ѝ хляб и месо.

– Яж, колкото искаш!

Нахранила се мишката, почистила си лапките, зъбките и мустачките и рекла:

– Благодаря ти! Избави ме от гладна смърт! Ще ти помогна да победиш Великана.

Засмял се Сиромахът:

– Мъничка мишка като теб?! Та нали ти ми каза, че толкова се страхуваш от Великана, че не смееш нито да ядеш, нито да пиеш в пещерата?

– Ако ме слушаш, наистина ще ти помогна!

– Добре! Ще изпълнявам всичко! А ако ме спасиш, в моята сакля винаги ще има място за теб! Ще те храня и пазя от котките докато си жива!

Свечерило се. Слънцето отишло да спи отвъд планината. Великанът метнал лъка си през рамо, прибрал стрелите в колчана, тръгнал по пътечката към своята пещера. При всяка негова стъпка околните планини затрепервали.

Разлюляла се и пещерата от крачките на Великана. Зазвънтели златните кинжали и железните стрели край стените. Разклатила се огромната медна бъчва – така се разклатила, че високи вълни заплискали ту на една, ту на друга страна.

Изплашил се сиромахът и си помислил: “Май че няма да изляза жив оттук!”

А мъничката мишка му пошепнала:

– Злият великан се връща от лов. Грабни ловния рог от ъгъла! Извикай: “Ей, страхливецо! Хайде да се преборим!”

Изпълнил всичко Сиромахът. Мислел си: “И тъй и тъй ще се мре, поне в битка да е!”

– Къде ще се мериш с мен ти, буболечко такава?! – Великанът тъй гръмко се разсмял, че цялата планина се разтресла, а пещерата – аха – да се срути. – Най-напред ще проверя колко сила има в ръцете ти.

Великанът стиснал един гранитен камък и вода потекла от него. Мишката пошепнала нещо на Сиромаха. Отправил се той към ъгъла на пещерата, но вместо камък, взел едно гърне, стиснал го – веднъж-дваж, а после незабелязано го обърнал с гърлото надолу. Потекло маслото от гърнето. Сиромахът строшил гърнето и хвърлил парчетата в пропастта.

Не разбрал Великанът, че Сиромахът не стиска гранитна скала, а гърне с масло и си помислил: “Изглежда, че този планински дзигло наистина не е обикновен планинец, а много силен човек!” Хванал Великанът една скала, отчупил половината и я хвърлил в пропастта.

– Е, можеш ли и ти?

Към третата част на осетинската приказка “Великан и Сиромах – 3”.