Злата жена – 1
Първа част на чеченската приказка
“Злата жена и чудовището”
В стари времена живял в един голям аул добър и работлив човек. Имал той толкова зла и свадлива жена, че втора като нея не би могъл да откриеш, дори три пъти да обиколиш света. С всички спорела, карала се, заяждала се за всичко, всичко наопаки правела, с всички в аула се изпокарала. А за мъжа ѝ – да не говорим! Вече едва издържал – не можел повече да я търпи. Каквото и да направи – тя все недоволна. Каквото и да каже – тя все се сърди. Отиде за дърва, донесе сухи клони, жена му крещи:
– Защо, магаре такова си ми донесъл тия сухи клони?! Трябват ми сурови.
Донесе сурови, тя вика:
– Ти ум нямаш ли?! Трябват ми сухи!
И тъй, ден след ден, мира нямал. Веднъж пак отишъл в гората за дърва. Събрал вързоп със съчки, метнал го на гърба си, дълго вървял. Много се изморил. Седнал да си отдъхне под едно дърво. Седи и мисли: “Как да живее с ужасната си жена? Къде да се дене, та от нея да се отърве? Няма къде да избяга. Не може да я прогони – тя няма да си тръгне. Да се кара с нея – ума си ще изгуби. Какво да прави?”
Огледал се и видял дълбока яма. Погледнал вътре – дъното ѝ не се вижда.
“Де да можеше в ямата да се провали моята жена-скандалджийка… – помислил нещастникът. – И на мен и на всички в аула да ни олекне!”
Завърнал се в къщи и рекъл:
– Да знаеш, каква дълбока яма намерих!
– Лъжеш!
А мъжът продължил да разказва, сякаш не чувал сърдития глас на жена си.
– В тази яма много злато е скрито. Приготви ми чували и дълго въже. Утре ще отида да го извадя.
– Не! Няма да те пусна, магаре такова! Всички знаят, колко си глупав. Някой ще те ограби. Или няма да успееш всичкото злато да събереш. Сигурно половината вътре ще оставиш. Не! Аз ще се спусна в ямата! Всичкото злато ще прибера!
На другия ден събудила тя мъжа си още по тъмно и заповядала да я заведе до ямата. Мъжът напред върви – чувалите и въжето носи. Жена му – след него пристъпва и мърмори ли, мърмори:
– Мърдай! По-бързо! Не се мотай! Някой да не ни изпревари! За нищо не ставаш! След като извадя златото, трябва теб вътре да хвърля!
Все тъй гневно нареждала тя, докато вървели из гората. Стигнали до ямата. Мъжът се престорил, че иска с въжето да се върже, в ямата да се спусне.
– Дръж здраво въжето и внимателно го спускай. – рекъл той на жена си. – Като събера златото, веднъж ще подръпна въжето, за да го изтеглиш.
Както винаги, жена му започнала да спори:
– Как ли пък не! Вържи ме! Аз ще се спусна! Аз ще събера златото! Ти стой тук! Не мърдай!
Бедният човек това и чакал. Спуснал я, а когато тя стъпила на дъното и се развикала, пуснал въжето.
– Нека живее там с дяволите, щом с хората не може.
Тръгнал си той радостен – избавил се от ругатните на жена си, от крясъците ѝ. Няма вече да му крещи, да го тормози, няма да го удря с юмруци.
Минал ден, два, заживял спокойно, но все пак се тревожел за жена си. Отишъл до ямата, да разбере, какво се е случило с нея. Доближил се и чул крясъците и ругатните ѝ. Вслушал се по-внимателно – някой охкал и стенел.
– Ей, кой си ти?
– Махай се, магаре! Не е твоя работа! – креснала жена му.
– Аз съм чудовището от ямата. – отговорил стенещият глас. – Моля те, спаси ме от злата жена! Загивам!
– Ще те спася, защо да не те спася! Но ми дай дума, че няма да ми навредиш.
– Разбира се! Давам дума! Ще изпълня всяка твоя молба, ако ме извадиш от тук, ако ме спасиш от тая ужасна жена. Извади ме по-бързо!
Съжалил човекът чудовището. Спуснал дебело въже. Чудовището със зъби и нокти се вкопчило във въжето.
– Тегли! – извикало.
Започнал мъжът да тегли въжето, но жена му сграбчила опашката на чудовището – искала заедно с него да се измъкле от ямата. То размахало опашка, заблъскало жената ту в едната, ту в другата стена на ямата. Паднала тя на дъното. Извадил човекът чудовището от ямата. Търкулило се то на тревата – едва диша.
– Бях хиляди пъти по-голямо, – рекло то. – но злата жена тъй ме изтормози, че се смалих. Как оживях – не знам.
– Аз я търпях много години. – въздъхнал мъжът. – Явно съм по-издръжлив от теб…
– Благодаря ти, човече, но запомни: ще изпълня само три твои желания. Ако решиш четвърти път от мен нещо да искаш, лошо ти се пише! Ще те излапам! Няма да те пожаля!
Още рекло-неизрекло и изчезнало.
Към втората част на чеченската приказка