Дъщерята на ловеца – 4
Четвърта част на грузинската приказка “Дъщерята на ловеца”
След три дни джуджето се събудило, гледа – пленницата му в сълзи се облива.
– Не плачи, красавице! – рекло джуджето.
– За теб се боя! Докато спеше, някакъв дев едва не се вмъкна в пещерата. Ами ако те беше изял?!
– И да ме налапа, няма да може да ме сдъвче. – засмял се Педя човек – лакът брада. – Цял и невредим ще остана.
– Ами ако те убие?!
– Не може – душата ми не е у мен.
– А къде?
– В метлата. – засмяло се джуджето.
Прегърнала девойката метлата, занареждала:
– Ще я пазя като очите си!
Изсмяло се джуджето:
– Хвърли метлата! Не е там душата ми. Никой не може да се добере до нея: Тя е поставена в кутийка. Кутийката – в черно-бяла риба, която между две морета в третото плава. Там са скрити силата, разума и живота ми.
Братът и сестрата чули всичко. Останал братът край пещерата – да пази красавицата. Сестрата отишла в града, занесла вълшебния фенер в най-високата кула на брега. Нощем да свети, на моряците и рибарите – пътя към родния им дом да показва.
Благодарили ѝ те – изплели здрави мрежи, хвърлили ги насред морето – между две морета в третото. Уловили бяло-черната риба, разпорили я, намерили кутийката. Дали я на дъщерята на ловеца. Сбогувала се тя с хората от брега, тръгнала към пещерата.
Върви дъщерята на ловеца и си мисли: “Я да видя, какво има в кутийката?” Повдигнала лекичко капака. Измъкнала се от там първата птичка. Опитала да отлети, при Педя човек – лакът брада да се завърне, но девойката опънала лъка си, пуснала стрелата, пронизала птичката. А това била силата на джуджето. То тъкмо излизало от пещерата. Щом птичката била простреляна – паднало то безсилно на земята. Капчица сила не му останала.
– Лишихте ме от силата ми, оставете ми поне живота! – замолил се Педя човек – лакът брада.
– Не! Ще навредиш пак на някого. Много си коварен! – рекла дъщерята на ловеца, отворила кутийката, пуснала и другите две птички.
Опънали лъковете братът и сестрата, пронизали грозните създания, които пазели разума и живота на злия Педя човек – лакът брада.
Влезли после в пещерата, освободили красавицата. Намерили съкровищата на джуджето – злато и скъпоценни камъни, които било заграбило от керваните. Напълнили с тях хурджуните, преметнали ги през гърба на раши – вълшебния кон, седнали в каляската, пришпорили четирите прекрасни коня, завърнали се у дома.
Ловецът и жена му вече не се и надявали да видят някога своите деца. Когато се завърнали, че и такава красива невеста за сина довели – голяма радост настанала.
Чул царят за красавицата, завидял им и за богатството, което донесли.
Но не посмял да им навреди – славата на храбрата дъщеря на ловеца вече се носела през девет земи в десета. Къде ти – някакъв си цар с такава юначна девойка не може силата си да мери!
Заживели богато и сговорно децата на ловеца, дарили го с храбри и ловки внуци и правнуци.
Източник: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html
Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова
Прочети или чуй следващата грузинска вълшебна приказка – “Дъщерята на Слънцето”.
Към индекса: Грузински приказки