AEDVIL

Първа част на аварската приказка

“Чилбик и харт ”

Живяла някога старица с трима сина – по-големите се мислели за умни, а най-малкият – дрипавият плешивец Чилбик – смятали за глупак. Всички в аула го обиждали, но братята му никога не се застъпвали за него.

Веднъж отишли в гората за дърва. Цял ден работили. Вечерта решили да се завърнат у дома, но се заблудили – изгубили се в гъсталака. Стъмнило се. Момчетата се разтреперали от студ и страх. Чилбик се покатерил на едно дърво и видял светлина в далечината.

   – Да вървим! – повел той братята си. – Има дом наблизо. Видях светлината на огъня в огнището.

Дълго се провирали през храстите, заобикаляли край вековните дървета. Най-сетне стигнали до огромен дом. В огнището огън горял, а до него – великанка – харт, седяла заедно с трите си дъщери.

   – Заповядайте! Стоплете се. Аз ей сега ще ви приготвя нещо за хапване. – рекла тя.
По-големите братя уплашено се свивали край огнището, не докоснали храната. Чилбик лапал за трима – здравата си похапнал. И той се страхувал, но успешно се преструвал, че никак не се страхува.

Харт постелила на момчетата. Всички си легнали. Късно през нощта великанката наточила огромния си нож и запитала:

   – Кой спи? И кой не спи?

   – Аз спя и не спя. – обадил се Чилбик.

   – Късно е, мъниче. Време е да заспиваш.

   – По това време мама ме гощаваше с вареники…

Харт отново раздухала огъня, приготвила вареники. Похапнал си Чилбик и се пъхнал под одеялото. Скоро след това харт пак запитала:

   – Кой спи? И кой не спи?

   – Аз спя и не спя. – обадил се Чилбик.

   – Е, с какво още те гощаваше майка ти посред нощ?

   – С халва. Прясно приготвена. – отговорило хитрото момче.

Дълго се трудила харт. Приготвила халва. Нагостила Чилбик. Легнал си той. Скоро след това харт пак запитала:

   – Кой спи? И кой не спи?

   – Аз спя и не спя. – обадил се Чилбик.

   – Горкото момче. Какво ти е? Защо още не си заспал? Утре рано ще трябва на полето да изляза. Хайде, заспивай!

   – Как да заспя? По това време мама винаги ми носи вода в решето.

Грабнала харт решетото и хукнала към извора. Щом тя излязла, Чилбик преместил братята си в леглото на великанските щерки, а тях поставил в постелята на братята си.

Дълго наливала харт вода в решетото, но нито капка не могла да донесе. Върнала се ядосана.

   – Кой спи? И кой не спи? – изръмжала тя.

Никой не отговорил. – “Аха! Проклетото хлапе най-после е заспало.- помислила си харт.- Сега най-сетне ще погубя братята!”

Размахала великанката огромния нож. Не забелязала, че вместо момчетата, убила щерките си.

На разсъмване харт се приготвила и преди да тръгне към полето, извикала:

   – Дъще! Сготви главите и нозете на глупавите и страхливи хлапета. Донеси ми гозбата за закуска!

   – Добре, мамо. – подражавайки на гласа на най-голямата дъщеря, изписукал Чилбик.

Щом великанката излязла, събудил братята си, показал им пътя към дома и ги отпратил. После облякъл дрехите на най-голямата великанска дъщеря, вързал кърпата ѝ на главата си. Сварил нозете и главите на щерките на харт и тръгнал към полето. Като излязъл от гората, харт се развикала:

   – Дъще, остави там закуската ми! Не излизай на полето – слънцето и вятърът да не загрозят нежната ти кожа!

Чилбик оставил бохчата и се скрил в гъсталака – искал да види, какво ще се случи. Ожънала великанката ечемика. Седнала на сянка под едно вековно дърво, започнала да гребе от гозбата и да нарежда:

   – Ах, Чилбик, Чилбик! Сега с теб и братята ти ще сторя това, което ти направи с варениките и халвата ми!

Бръкнала харт по-дълбоко в котлето, извадила сварената глава и се разкрещяла ужасена – това била главата на най-голямата ѝ дъщеря. Започнала великанката, да си скубе косите и да си дере лицето, но видяла следата на Чилбик и се затичала подире му.

Не могла да настигне пъргавия малчуган. Промъквал се той през най-гъстите трънаци, ловко водел харт към едно опасно място – точно над пропастта. Само той знаел, че под скалната козирка има вход за пещера.

Тича Чилбик, харт след него – аха, да го сграбчи. Скочил той от козирката, великанката – също. Само че момчето пъргаво се преметнало във въздуха и се озовало в пещерата.

А великанката продължила да пада към дъното на пропастта, осеяна с остри скали. И представете си! Оцеляла! Въпреки че здравата била изподрана и натъртена.

Но от този ден нататък великаните не смеели да се доближат дори до земите на хората, стадата им отдалеч заобикаляли. Така Чилбик отървал хората от своя аул от страшна заплаха.

Разнесла се славата на умния и храбър Чилбик. Дори ханът научил, какво се е случило. Наредил да доведат момчето при него, запитал го:

   – Вярно ли е, че не се боиш от харт?

   – Вярно е.

   – В такъв случай лесно ще ми донесеш одеялото на великанката, с което сто души може да се завият.

   – Ще се справя. – отговорило момчето.

Към втората част на аварската приказка “Чилбик и харт – 2”