Дъщерята на ловеца – 2

Втора част на грузинската приказка “Дъщерята на ловеца”

 

Привечер стигнала до брега на морето. Наоколо – вода и пясък, нито ниви, нито дървета докъдето поглед стига. Видяла само вехта къщурка край брега. Почукала на вратата. Излязла бедна старица, посрещнала я радостно, споделила с нея оскъдната си вечеря. Когато похапнали и девойката си отдъхнала, старицата запитала:

– Какво те води насам?

– Търся пътя към страната Каджети. – отговорила девойката. – Не знаеш ли, майчице, как да стигна там?

– Не зная, как можеш да стигнеш в Каджети, но ще се опитам да ти помогна.

Старицата я завела до брега. Удивена, девойката зърнала насред тъмата, дворец да сияе между небето и морето.

– Красотата на пленницата озарява този дворец. Царят – Каджи  отвлякъл красавицата, но тя отказала да му стане жена. Затова той накарал своите магьосници да я заключат и да издигнат двореца във въздуха. Никой да не я вижда, никой да не може до нея да се добере.

Разбунтувало се тогава морето срещу злата магия. Но магьосниците-каджи насочили бурните вълни към брега. Разрушили домовете, опустошили нивите и градините. Загинали всички – и хора и животни.

Само аз оцелях, защото тогава билки събирах отвъд планината.

Завърнах се, колибка от клони си изплетох, живея някак си… То това живот ли е?! Децата си надживях… А смъртта сякаш ме е забравила…

Пленницата знае, къде се намира страната Каджи. Но как да я освободиш – не знам. Не зная, как да се добереш до омагьосания дворец.

Дъщерята на ловеца дълго мислила и накрая – измислила. Сбогувала се с добрата старица, благодарила ѝ за гостоприемството. Препуснала по брега. Добрала се до голям град на брега на морето. Продала там жребеца си, купила кораб, наела най-добрите майстори – здрава и много дълга въжена стълба да изплетат. Заръчала на най-изкусните ковачи, кука да направят. Завързала куката за тънко и много здраво въже. Доплувал корабът, до мястото дето бил дворецът – насред морето. Метнала девойката куката, закачила се тя на чердаците на двореца. Изсвистяло въжето – от двореца до кораба се извило.

– Не бой се, красавице! Изтегли въжето, здраво стълбата завържи! Спусни се по нея! Ще те спася, от плен ще те избавя, ако ми покажеш пътя към Каджети.

Излязла пленницата, всичко наоколо засияло – красотата ѝ озарила морето нашир и длъж. Спуснала се тя на кораба. Завърнали се на брега двете девойки. Тръгнали към Каджети. Дълго вървели, преминали край един голям град, после – край друг. Стигнали до усойна клисура сред високи скали. Пред тях на пътя видели – Огнен дев[1] лежи, от муцуната му – огън пламти. Лежи насред пътя – нито да го заобиколят, нито да го прескочат.

– Пусни ни да минем! – рекла дъщерята на ловеца.

– Обещайте, че ще ми донесете вълшебния фенер от двореца на царя на Каджети. Тогава ще ви пусна.

– Обещавам.

– Нямам вяра на човешките думи. Една от вас тук ще остане. Другата фенера ще донесе.

– Добре. Но само, ако ти все тъй лежиш, докато се върна. Помръднеш ли – фенера няма да видиш! Няма да успея да го изнеса от страната Каджети, дори и само да се обърнеш от едната страна на другата.

Останала при дев красавицата, а дъщерята на ловеца продължила – през поля, гори и планини преминала. Вървяла година, две, три…

 

Показали се на хоризонта високите кули на Каджети – върховете им в небето опират. Изведнъж триглав дев, яхнал вълшебен кон – раши изскочил пред нея:

– Накъде си се запътила?

– Към Каджети.

– Нама да те пуснат там, ще те убият. По-добре да те изям. – рекъл дев.

– Не е твоя работа – дали ще ме пуснат или няма да ме пуснат… Махай се от пътя ми! – отговорила девойката.

– Все едно – ще те изям!

– По-смела съм от теб и по-ловка! Ще ме изядеш?! Как ли пък не?! Искаш ли да проверим, кой от нас може оня ров да прескочи?

Огромен и силен бил дев, но глупав. Скочил от коня, засилил е и аха-а да прескочи рова… А той широк, пре-широк. Закачил с нозе дев отсрещния край, но не успял да се задържи и се търкулил на дъното на рова.

 

Какво се случило след това? Ще узнаеш от третата част на грузинската вълшебна приказка “Дъщерята на ловеца” – 3.

Към индекса: Грузински приказки


[1]Дев – в грузинските приказки това е фантастично същество – полу-звяр, полу-човек, олицетворяващо злите сили на природата.