AEDVIL

Първа част на каренската “Приказка за лентяя, вълшебната книга и скрития град”

(Карените са народ от Бирма (Мианмар)

В много стари времена живяла една вдовица. Тя била толкова бедна, че цели дни работела в полето и въпреки това често си лягала гладна. Имала тя един вече възрастен син, но той не искал да помага на майка си. Бил мързелив и по цял ден и по цяла нощ спял край огнището. В селцето го наричали “Лентяя”. Той не се срамувал от прякора си и все тъй нищо не вършел. Когато майка му го молела да ѝ помогне, отговарял:

– Мамо, нищо не ми се прави! Ще измисля, как да забогатеем. Тогава изведнъж ще заживеем добре. А сега ти се труди – да не умрем от глад.

Веднъж в селото се чули удари на гонг. Върнали се в къщи рибарите, които още по тъмно били отплували в открито море. Те разказали, че далече в морето – на един остров расте огромен банян[1]. Върху него живеел грамаден, страшен Билу[2], който притежавал удивителна книга:
Разтвориш ли страниците ѝ – нарисуваните в нея гори, планини, реки, поля, домове, прекрасни девойки, всякакви ястия и богатства изведнъж се появяват наистина пред теб. Птиците запяват, хората оживяват, ветровете танцуват в прекрасните градини.

Кралят обещавал несметни богатства на този, който му донесе тази книга, дори щял да го направи свой наследник.

Щом чул звуците на гонга, Лентяят вдигнал глава от възглавницата и рекъл:

– Мамо, дойде време и аз да свърша нещо.

Отправил се той към двореца. Казал, че е съгласен да отиде да донесе вълшебната книга. Майка му се отчаяла. На сутринта пристигнала покана от самия крал. Лентяят отишъл в двореца и поискал да му дадат кораб, моряци и много храна. Скоро всичко било готово. Корабът отплувал в открито море към острова с огромния банян.

Пет дни бил корабът в морето, но заветният остров все не се виждал. На седмия ден моряците забелязали на пясъчната плитчина да се гърчи от болка огромна риба Пампа. Сребърните ѝ люспи блестели като огледало – тя била толкова красива! Но цялата била изранена, кръвта ѝ изтичала на пясъка.

Източните народи смятат месото на тази риба за много вкусно. Рибарите считат за голям късмет да уловят риба Пампа.

Когато Лентяят заповядал да насочат кораба към пясъчната плитчина и да уловят Огледалната риба, моряците се зарадвали – надявали се добре да си похапнат. Ала Лентяят имал добро сърце – не позволил на никого да се докосне до ранената Сребърна риба. Заловил се да я лекува.

На следващия ден, в също такава пясъчна плитчина моряците спасили и ранен крокодил. Лентяят успял да излекува и неговите рани. После ги пуснал – заедно с рибата Пампа – в открито море. Те му благодарили и обещали да му помогнат, ако изпадне в беда.

Корабът на Лентяя продължил нататък. На десетия ден те видели суша на хоризонта. Лентяят рекъл на матросите:

– Сега ще излезем на брега и ще видим, дали това е островът, който търсим. Ако не е той, ще се запасим с храна и вода и ще продължим.

Приближили се. Първо Лентяят слязъл сам на острова. Далеч от брега той неочаквано забелязал прекрасна градина и в нея малка къщичка. Никъде не се виждали хора. “Любопитно, дали има някой?” – помислил си, после влязъл и видял на леглото прекрасна девойка. Тя не дишала и изглеждала мъртва. Редом с девойката лежала красива тояга. На нея било написано:

“Ако докоснеш някого с черния край на тоягата – веднага ще умре. Допреш ли до него белия край – отново ще оживее.”

Лентяят решил да провери силата на вълшебната тояжка. Докоснал девойката с белия край. Красавицата мигом се размърдала и изплашено погледнала непознатия момък. Той я попитал, как се е озовала на този остров, далеч от хората.

Тогава девойката му разказала, че тя е царска дъщеря. В детството ѝ я откраднала морската вещица и оттогава живеела с нея на този остров.

– Когато вещицата отива на лов, тя се страхува да ме остави сама, затова     ме умъртвява с вълшебната тояжка. Завърне ли се – отново ме оживява.
Много се харесали момъкът и девойката. Лентяят ѝ разказал, че търси вълшебната книга, която се пази от Билу на острова с огромния банян.

Към втората част на каренската “Приказка за лентяя, вълшебната книга и скрития град – 2”.

Банян