AEDVIL

АМИ АКО… ?

Текст: Маргарита Йорданова Дюлгерова

Корицата е нарисувана от художничката

Даниела Максимова

Първа глава

Към първия звукозапис

Моля не я прескачайте! Прочетете я внимателно, ако наистина искате да играете заедно с нас. Чудесиите от втората глава ще почакат…

– Приятели-читатели, ето, че отново сме заедно! Но днес имаме гости – лекарката на нашето училище – доктор Петрова, инженер Федин и дядото на Яна – химик-пенсионер. Дядо Слав работеше в РИОПС – районната инспекция по охрана на природната среда. Колко интересни неща ни е разказвал! Днес ще се включат и другите участници в ТДФ – Театъра на детската фантазия – те са много и от различни възрасти – от І до V клас. Например братът на Ана е петокласник – пещерняк. Ходил е вече в пещерата “Орлова чука” на изследователска експедиция, заедно с възрастните. Той често идва да играе с нас. Няма да ви представям всички деца. Когато участниците в играта са много, разпределяме се в творчески групи. Днес отговорници ще бъдем ние – Ана, Яна, Павел и аз.

– Иво, ще уплашиш читателите.

– Защо? А, да – трябва да обясня какво е “творческа група”. Тя е нещо като десятката или звеното в училище. Децата от една творческа група заедно измислят герой и част от приказката, според картите, които им се паднат.

– Да видим , подготвихте ли се за нашата игра? Какви книги издирихте, направихте ли библиографско описание на всяка от тях?

– Маги, да обясня ли на читателите, как се прави библиографско описание?

– Добре, Павле, опитай се. Третокласниците да си припомнят играта от учебна тетрадка № 1.

– Първо пишем само с главни букви фамилното име на писателя, после името и презимето му, но можем и да ги съкратим с инициалите.

Второ – заглавието на книгата.

Трето – къде е издадена тя – град, издателство, година на издаването ѝ.

Четвърто – колко страници има, илюстрирана ли е.

– Много интересна книжка прочетохме за пътешествието на водната капка. Ето, вижте нашето библиографско описание!

КОЛАРОВА, Елена. Вълшебства и не съвсем. – София : Нар.младеж, 1983. – 120 с. с ил.

– Ако искате да прочетете още една книжка от същата авторка, потърсете:

“Какво пият децата по света?”.

– Ние прочетохме книжка за напояването. Вижте нашето библиографско описание! – Първокласниците едва са се научили да четат, а вече искат по нищо да не отстъпват на батковците. Добре са се справили, ето вижте:

ВЕРНЕР, Нилс. Приключение в Ябълкания. – София : Отечество, 1982. – 47 с. с ил.

– Аз описах една много дебела книга – хвали се Иво. – Отбелязах и на коя страница се намират някои по-интересни теми.

САХАРНОВ, Святослав. Околосветско плаване. Детска морска енциклопедия. – Варна : Г.Бакалов, 1978. – 576 с. с ил. Табл. и карти.

Атлантически океан: 480-508

Индийски океан: 264 – 280.

Черно море: 16-47

Звукът във водата: с.401.

Морският змей: 86-91.

Откога българите плават по море: 22-25.

Течения в Световния океан: 563-565.

– Иво, ти си открил много интересни неща. По-добре е да ги опишеш на отделни картички. Тогава ще ги подредиш в картотеката според темите им. Ето, как се описват части от книги:

САХАРНОВ, С. Морският змей. // С а х а р н о в, С. Детска морска енциклопедия. – Варна, 1978, с. 86-91.

– Първо пишем автора и заглавието на статията или откъса, после кратко библиографско описание на сборника, където са публикувани.

– А, това е доста сложно…

– Необходимо е да се знае, Иво, за да можете да ползвате не само каталозите, но и картотеките. При посещенията си в библиотеката вече сте ги виждали. В каталозите са събрани картички с библиографски описания и сигнатури на книгите, които библиотеката притежава. От сигнатурата разбираме, как да намерим книгата, която търсим. Тематичните картотеки съдържат описания на статии от вестници, списания; на откъси от книги по различни теми.

– Как ще опишем книга, която има повече от трима автори? – Питат второкласниците.

– Няма да изброяваме имената на авторите. С главна буква ще изпишем първата дума от заглавието на книгата. Ето така:

ЧЕРВЕНАТА книга на България. Изчезнали, застрашени от изчезване и редки растения и животни. Т.1. – София : БАН, 1984. – 448 с. с цв. ил. и карти.

Ако библиографските описания се подредят – ще се получи тематичен препоръчителен списък.

– И аз съм приготвил едно библиографско описание по темата за водата.-Усмихва се дядо Слав. – Нали ще участвам в играта.

СТРАХИЛОВ, Е. Планета Вода. – София : Нар.младеж, 1968. – 184 с. с ил.

– Прав е Дядо Слав. – Подкрепя го инженер Федин. – Правилата на играта са задължителни за всички. Книгата за водата, която четох аз е за по-големи читатели. Ето и моето библиографско описание:

СПЕНГЛЕР, О.А. Слово за водата. – Варна: Г.Бакалов, 1986. – 163 с. с ил. и табл.

– В началото на играта да направим ли една малка гимнастика на ума?

– А зарчето за какво го носите?

– Не бързай, Яна. Разгледай схемата. Шестте части на кръга са?

– Главните области, където се труди водата.

– Да. Играчите първо избират въпрос, на който ще отговорят всички. Например: Какво ще стане, ако се замърсят водите? Ами ако няма дъжд? Ако се стопят ледовете на полюсите? Ако напоим пустините? Какво ли ще стане, ако изчезне водата?

– Да се опитаме да отговорим на последния въпрос. Хвърляйте зарчето, първолаци! Падна ви се втората част на кръга? Трябва да разкажете за ролята на водата като разтворител в живите организми, за значението ѝ в развитието на растенията и животните. Ако искат и читателите могат да опитат силите си…

– Приятели-читатели, припомнете си това, което сте чели и учили. Прелистете книжките, които ви препоръчахме. Опитайте се сами да отговорите: Какво ще стане, ако изчезне водата? После ще видите нашите отговори: 1-2!

В  Уикипедията можете да прочетете статията “Хидросфера”.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Към: ТДФ – начало ,”Сладкодумко“, “Живото вълшебство“,

“Ами ако…?” – първа – 1-2, втора –2-1, 2-2, 2-3 , трета – 3-1, 3-2, четвърта глава, литература, отговори: 1-2, 3-2

Към: “Ябълка златна“, Звучащата изложба