AEDVIL

АМИ АКО… ?

Текст: Маргарита Йорданова Дюлгерова

Втора глава – звукозапис – 2-2

Благодарило момчето и полетяло над Европа. Мъртви реки, умиращи гори, омърлушени птици… Не по-радостна картина го очаквала над Атлантическия океан. Мазни петна, купчини от пластмасови боклуци плували над вълните. Стигнал Сашко в Северна Америка. И о, ужас! Едва не се задушил над някакъв град. Най-после видял Скалистите планини и намерил гнездото на Кондора.

– Смело момче си ти, щом долетя чак до тук. Пийни от млякото на галактодендрона. Донесох го току-що от Южна Америка. Само във Венецуела все още има от това чудесно дърво… Хората изсичат горите и не мислят, че те пречистват въздуха и водата много по-добре от най-съвършените пречиствателни инсталации. Пийни! Млякото на галактодендрона ще те направи кондор – по-силен и могъщ от мен и моите братя. Вземи в това шишенце от млякото – ще ти потрябва.

– За да победиш, трябва ти побратим – умен и добър. Да е готов живота си да даде за теб. Ще ти помогне добрият вълшебник – Дядото на нашата Вселена – Водородът. Той живее в огнената мантия на Земята.

Благодарил Сашко и полетял обратно. Нали получил сили от млякото на галактодендрона, не усетил, кога се върнал. Кацнал да си почине край един извор. Щом приел човешкия си образ, изворът избягал от него. Водите тъй бързо се отдръпнали, та изхвърлили някаква бледорозова животинка – тя приличала на сляпо гущерче.

Сетил се Сашко, че това е пещерният протей. Дожаляло му на момчето. Превърнало се пак на птица. Изворът бликнал отново и Протеят бил спасен. (3, 108-109)

– Благодаря ти! От днес нататък в пещерите и подземните реки ще се чувстваш като у дома си. – Рекло спасеното земноводно и изчезнало.

Завърнал се Сашко в България и се замислил: Как да стигне до дома на Водорода? Та мантията на земята е огнена – от лава! Може би трябва да се спусне в кратера на някой вулкан?… Изведнъж се сетил – понорите! (4, с. 65) Та нали тези “губилища”, както ги наричат, лакомо глътват река Вит северно от град Тетевен.

– Там ще търся пътя към дома на Водорода.

Речено-сторено! Хвърлил се в понора и мигом се превърнал в пещерен протей. Колко бил красив подземният свят! Висулките от тавана на пещерата се наричат сталактити, спомнило си момчето. От пода се издигат срещу тях, като каменни копия, сталагмитите. Те растат много бавно – с един сантиметър за 50-100 години. Образуват се от частиците, които се утаяват във водата. Тя капе от тавана, стича се по сталактитите и сталагмитите. Ако след много години те се срещнат и се съединят – образува се сталактон. Той се издига от пода до тавана. Сталактитите, сталагмитите и сталактоните са красиви каменни фигури. (4, 68-69) Приличат на герои от приказките, на каменна дантела или на вълшебната подземна гора, в която Данило е пленен от господарката на планината.*

– Ще ги попитам, как да намеря Водорода.

Още щом Сашко- Протей си помислил за това, сталактитите сребристо се засмели. Като ехо поели смеха им сталагмитите. Арфите на сталактоните им пригласяли. И тоя “смехо-концерт” се понесъл из пещерите. През четиридесетте километра земна кора стигнал до дома на Водорода – огнената мантия на Земята. Щом чул пещерния “смехо-концерт”, добрият вълшебник се превърнал на пара, издигнал се до подземната река и запитал, какво се е случило. Разказали му сталактитите за пакостите на хората, а сталагмитите се опитали да ги оправдаят. Сталактоните похвалили Сашко.

– Добре, – рекъл Дядото на Вселената – ще ти помогна, ако докажеш, че си любознателен и остроумен. Аз имам две внучки, ето ги.

– Ха, приличат си като две капки вода. Те наистина са капки вода – само че едната е опасна белажийка. Познай, коя от тях е Живка , коя – Ленивка! И двете еднакво бързо и послушно ще изпълнят две твои заповеди: Влез! Излез! Може да използваш тази везна, двете еднакви чашки, двете рози и двете кученца.

Засмяло се момчето.

– Дядо, много ти е лека задачата. Чел съм за живата и мъртвата вода. Има ги не само в приказките, но и в природата. Сто килограма изворна вода съдържат 16 грама тежка вода. Теглото на живата и мъртвата вода е различно. Мъртвата вода е по-тежка – затова я наричат още “тежка вода”.

– Влезте в чашите! – Извикал Сашко.

Претеглил внучките на Водорода. Едната тежала 18, а другата 22.

– Първата е Живка, а втората Ленивка. – Решително казало момчето. – Дядо Водород, Мързелана е капка от тежка вода. Жал ми е за розите и кученцата – пият ли от нея – ще умрат от жажда. Затова в приказките я наричат “мъртва вода”. Лошите хора правят от нея водородни бомби – много по-страшни от бомбата, разрушила японския град Хирошима.

– Вярно, но и тежката вода може да се труди за добро. В атомните реактори тя е много необходима. Хората са я впрегнали на работа в атомните електроцентрали – с нейна помощ се произвежда електрически ток. Сашко, ти заслужаваш да ти помогна. Вземи чашките и везната – ще ти потрябват в битката с Джуин.

Дошло е време битките да се решават с ум и разум,

а не със сила…

И запомни: КОЙ КАКВОТО ПРАВИ – ЗА СЕБЕ СИ ГО ПРАВИ! Хайде сега, върви! На добър час!

И Дядото на Вселената изчезнал. Сашко не успял дори да му благодари.

– Колко ли денонощия съм пътувал под земята? – Помислил си Сашко, щом водите на понора го изхвърлили в Горното езеро. (4, с.65)

Излязъл Сашко от водата, превърнал се пак на кондор и полетял да си търси побратим. Минал покрай пустинята Такла Макан. Изведнъж чул – някой стене. Разринало момчето пясъчния хълм и що да види – тревичките и храстчетата едва изправили глава, а вече се нареждат в боен строй. Защо ли?

– Благодарим ти, Сашко, че ни спаси. Ние пазим равнината от пустинните ветрове.

– Трудолюбиво и добро момче си ти, вземи моите дарове. С тях лесно ще победиш Джуин. От днес ще имаш камилски червени кръвни телца. Вземи и една от гърбиците ми.

– О, колко си щедра, Двугърба камило, благодаря ти! Ами ти?

– Не се тревожи, Сашко. Като победиш Джуин Факела на Мрака, ще върнеш даровете ми. (7, с.9; 2, 148-149) Върви! В джунглата ще си намериш приятел.

Зарадвал се Сашко и не усетил, кога долетял. Видял, как нещо петнисто препуска по високо каменисто плато.

– Брей, какъв бегач! Рекордьор!

– Да – 140 км в час! – Гордо рекъл Гепардът. – А ти, кой си? Да си птица – не си птица. Да си човек – не си човек. Да си камила – не си камила. Що за смешник си? Ха, ха, ха! Ама че смешен гърбушко!

– Търся си приятел. Щом се подиграваш така – не можеш да бъдеш истински приятел.

– Извинявай, не исках да те обидя. Но аз съм си такъв – присмехулник. Виждам, че си смел и добър. Ние, гепардите, сме най-бързите животни на сушата. От сега нататък ще можеш да тичаш като мен. Върви, скоро ще си намериш истински приятел.

Благодарило момчето на Гепарда. Неусетно дотичало до джунглата.

– Но, какво е това? Май някой има нужда от помощ… А, ето – малко слонче е завързано за дървото и храбро се брани срещу един тигър – разбойник. Бързо! Да го развържа! Тигърът се уплаши и избяга. Смелчага си ти, слонче!

– С-с-с! От днес нататък ще се казваш Кя М’Нин. На бирмански това означава “тигър не може да го победи”.

– Хубаво име. Аз съм Сашко.

– Сашко, а ти защо не се страхуваш от мен? Не знаеш ли, че всички змии ми оказват кралски почести? Отровата ми е толкова силна, че може да убие слон. Понякога дори прочутата индийска кобра (2, 100-101) става моя жертва. Знаеш ли, коя съм аз? (1, с.188) Виж жълтозелената ми дреха с тъмни напречни пръстени! Красива съм, нали?

– Ти си кралска кобра. Не се страхувам от теб. Намерих си приятел и докато сме заедно нищо не може да ни победи.

– С-с-с! Ще видим…

И жълто-зелената красавица изчезнала в джунглата.

– Благодаря ти, Сашко. Отдавна отбивам атаките на тигъра. Ако не беше ме развързал, сигурно щеше да ме изяде…Ние, малките слончета, на вид сме големи, но още сме слаби. (2, 40-43; 1, 72-93)

– Нали си ми побратим, изпий това мляко! То е от дървото галактодендрон и дава космическа сила. Нищо, че си още малък… И малките великанчета са по-силни от всички.

– Благодаря. А сега кажи, какво те води насам?

– Търсех си приятел. Сега вече ще мога да победя Джуин Факела на Мрака. После ще помоля Водната фея да се върне при хората.

– Не бързай! Първо иди за съвет при Мъдрия Баобаб. Ще те чакам край онзи банян.

– Гледай ти, какво чудо! Четох за него в книгата на Игор Акимушкин “Чудеса на природата”. И мама държи в къщи фикус в саксия, Но този тук – та това е цяла гора! Въздушните му корени са достигнали земята, заровили са се в пръстта и са станали нови дървета. В сянката на този банян може да се разположи цяло село с над 100 колиби!

– Върви, Сашко, не се бави!

– Излитам!

Към третия звукозапис от втора глава на “Ами ако…?”.

“Сладкодумко” | “Живото вълшебство” |

”Ами ако…” | първа | втора – 3 |  трета |  четвърта глава | литература | отговори | 

 “Ябълка златна” | Звучаща изложба |