AEDVIL

АМИ АКО… ?

Текст: Маргарита Йорданова Дюлгерова

Втора глава – звукозапис 2-3

– С-с-с! Отиде си. Кя М’Нин, не вярвай на хората! Те са като баняна – унищожават всичко около себе си… Слонче, ти си дете на джунглата! Знаеш, че ако семето на фикуса попадне в клоните на някое дърво и то му позволи да поникне – няма спасение! За добрината фикусът зле му се отплаща. Въздушните му корени здраво притискат доброто, гостоприемно дърво. Вкоренят ли се край ствола му, то вече не е нужно на фикуса – ще го унищожат. Такива са и хората – убиват всичко живо. Цялата природа – макар че тя ги е създала и отхранила. Хората са егоисти – като баняна…

– Стига с твоите змийски мъдрости! Сашко ми е приятел, – няма да го изоставя.

– Той ще те изостави! С-с-с!

В това време момчето стигнало до остров, на който растяло едно единствено дърво, високо 18 метра – като пететажен блок. Цяла класна стая можела да се вмести в хралупата му – то било дебело 9 метра. Дървото още нямало листа, само бели, ароматни цветове, големи като човешки длани. Те ласкаво погалили момчето.

– Това дърво е баобаб. – Сетил се Сашко. – Малкият принц от повестта на Антоан дьо Сент Екзюпери (5) всяка сутрин проверяваше, дали някой баобаб не е поникнал. Страхуваше се, да не разруши мъничката му планета.

– Е, хайде сега, ще се обиждаме ли?! Никой баобаб не е разрушавал планета, та дори и мъничка – като астероид. А хората, какво направиха от Земята?! Затова Водната фея избяга от вас. Малкият принц донесе баобабите на Земята. Искахме да ви опитомим – да станем най-верните ви приятели. Но, вие непрекъснато ни унищожавате. И не само нас – растенията. Знаеш ли, че около 250 животински вида са изчезнали – хората са ги унищожили. (6, 29-35)

– Знам, – омърлушил се Сашко, – но сега вече ги опазваме. Въвеждат се биологични методи за защита на растенията – вместо да ги пръскат с отрови, използват полезните насекоми и птиците, които унищожават вредителите. Инженерите правят заводи, които работят с една и съща вода – тя се пречиства и използва пак. В бъдеще заводите няма да изхвърлят никакви отпадъци.

– В бъдеще, ами сега? Как ще оживеете до това ваше “бъдеще”? До тогава ще отровите всичко живо.

– Идвам за съвет и помощ при теб, а ти…

– Сашко, знам, че ти си приятел на Природата, а ученическите зелени и сини патрули са вярна стража на екологичното равновесие. (6, 25-28) Ала за да победиш Джуин, трябва да пожертваш не само себе си, но и най-близкия си приятел.

Чул това Сашко и толкова му домъчняло за малкото слонче, че дори забравил да благодари…Не можело момчето да прежали приятеля си. Полетяло само да се бие с дракона. Изведнъж чуло страшен пукот – гласа на пустинята Такла Макан.

– Знаеш ли, какво означава името ми на уйгурски език?

– Знам: “Да влезеш, без да можеш да излезеш”. Не се страхувам от теб!

– От пустинята не се страхуваш, но от мен ще се уплашиш!

– Джуин, стига си се крил, ела да се бием!

Засмял се Драконът, размахал Факела. Мракът изпълзял и се заизвивал около момчето. Дъхът на магьосника го изсушил. Добре, че бил дарът на Родопския Силивряк. От Сашко останало само едно сухо стъбълце. Джуин Факелът на Мрака се излъгал, помислил, че Сашко е мъртъв и отлетял.

А в това време Кя М’Нин сериозно се разтревожил – почувствал, че нещо се е случило с приятеля му. Но как да стигне до острова на баобаба? Къде се е чуло и видяло слончета да плуват в океана! В реките – да! И то доста добре.

– Че защо не – ще се науча! – Решил Кя М’ Нин.

Е, не му било лесно на слончето…Но с трудолюбие и упоритост – всичко се постига. Доплувало до острова.

Баобабът веднага се досетил, какво се е случило. Разказал му всичко, нищо не скрил. Разплакало се слончето. Такива горещи и солени сълзи дървото не било виждало през целия си живот. Въпреки че той не бил малък – повече от 1000 години баобабът гледал чудесата на този свят.

– Не плачи, все още можеш да спасиш приятеля си. Първо трябва да отидеш при северо-американската пустинна мишка. (2, с.150) Тя се храни само със сухи семенца. Никога не пие вода. Има нужда от съвсем мъничко кислород. Може да оцелее дори при студ -60 ^о С. Помоли я да те дари с вълшебната си издържливост, за да оцелееш в пустинята Такла Макан. Върнеш ли се на родния бряг, до мястото на сражението остават 9900 км. Ако тренираш и успееш по 10 часа дневно да тичаш със средната скорост за индийските слонове – ще стигнеш навреме. Ще можеш да спасиш Сашко. Донесеш ли го при мен, преди да изтече срокът на вълшебството – подарено от Родопския Силивряк, ще спася приятеля ти.

Благодарило слончето и заплувало обратно. Край острова тъкмо минавал кораб, с който пътувал на турне в Америка един индийски цирк. Кя М’ Нин разбрал това и се оставил да го хванат. Всички били изумени – слонче в океана! Решили да го направят цирков артист.

Така нашият герой изпълнил поръчението на баобаба и станал издържлив на студ, пек и жажда. След две години се завърнал в родината си. Избягал от цирка. Още цял месец тренирал заедно с гепарда – рекордьор. Най-сетне бил готов. Неуморно препускал по 10 часа на ден. Стигнал до пустинята Такла Макан. Намерил Сашко – мъничък, сбръчкан, като изсъхнало цвете.

В тоя миг изскочил Драконът, размахал Факела на Мрака. Кя М’ Нин закрил с тялото си момчето и се вледенил. Джуин отлетял успокоен, че и двамата му най-опасни врагове са победени.

Слънцето учудено надничало да види, какво ли е това чудо? Ледена статуя на слонче насред страшната пустиня – чудо на чудесата! Щом слънчевите лъчи го докоснали, слончето се съживило, взело Сашко и затичало обратно. Стигнал Кя М’Нин при баобаба.

Дало му дървото от живата вода, която пазело в дънера си. Слончето поляло своя приятел и той оживял, станал още по-силен и смел.

Благодарили приятелите на баобаба, а той им казал:

– Сега вече ще успеете да победите дракона. Той е в Атлантическия океан. Опитва се да отвори контейнерите, потопени там по заповед на щури генерали. Джуин мисли, че е намерил скрити съкровища. Побързайте, докато не ги е отворил – те са пълни с отрови, които могат да погубят 12 планети като Земята. Ето ги и делфините – те ще ви помогнат.

А може би слончето и делфините от стъклените скулптури на Владимир Анисимов са оживели…

– Бързо, яхвайте ни! Бързо! Нефтените петна се разливат на хиляди километри и рибите се задъхват. Много хора подчини Джуин Факелът на Мрака.Те му слугуват и изсипват тонове отрови в моретата и океаните. Не искаме нашият дом да заприлича на бунище! Световният океан е пръстен от жива вода около Земята – помогнете ни да го спасим!

Скоро стигнали в Атлантическия океан. Щом драконът усетил пристигането на делфините, веднага изплувал на повърхността. Той винаги носел със себе си две бъчонки. И сега ги оставил да плуват наблизо. Сашко видял това, скрил се зад един делфин и се промъкнал до бъчонките. Погледнал – и в двете имало вода. Сетило се момчето за дара на Водорода. Претеглило водата, разбрало в коя бъчонка е живата вода, изпило я, а на нейно място наляло мъртвата вода. Празната бъчонка напълнило от океана.

В това време Кя М’ Нин се борел с Дракона и се тревожел за приятеля си.

– Какво ли се е случило? – Слончето дори за миг не можело да допусне, че приятелят му ще го изостави, както съскала змията. – Но къде ли е Сашко?

Делфините обградили Джуин, изтръгнали факела на Мрака.

– Спрете да си починем! – Опитал се да изхитрува Драконът. – Ето, пийнете и вие с мен чиста водица. То във вашия океан тя вече е рядкост…- Подал им той бъчвата, в която мислел, че е мъртвата вода.

Делфините изпили смело бъчвата с океанската вода – нали знаели, какво е направил Сашко. Престорили се, че губят сили, застанали неподвижно над вълните. Умното слонче също се престорило, че умира. Джуин се зарадвал, грабнал контейнерите и отлетял в Космоса. Мислел, че е победил и е грабнал безценно съкровище. Но нали бил пил мъртва вода, бързо се изморил. Решил да си почине и да види, какви ли несметни богатства е завоювал. Успял да направи мъничка дупчица в контейнера. От там изпълзяла отровата и Драконът се вцепенил. Тогава собственото му оръжие го налапало заедно с контейнерите. Факелът на Мрака глътнал своя господар и полетял из Космоса да търси други чудовища, магьосници и генерали, които са забравили, че:

КОЙ КАКВОТО ПРАВИ – ЗА СЕБЕ СИ ГО ПРАВИ!

Щом победили, нашите герои върнали вълшебните дарове и благодарили на всички. После си дошли в България. Слончето станало цирков артист, а Сашко биолог – еколог. Къде намерили водната фея ли? Ами че те отдавна я били открили! Сетихте ли се? В стария мъдър Баобаб – 120 тона чиста вода има във всяко дърво от неговия род. Феята била тази жива вода, която съживила Сашко. Видяла тя, колко смели и верни приятели са момчето и слончето и решила да прости на хората. За последен път!

– Каква дълга история съчинихте! А сега – третата група карти. Творческата група на Павел ще рисува. Иво, вие ще драматизирате момент по свой избор. Ани, ние трябва да изберем музикално оформление за някоя вълнуваща сцена от приключенията на момчето и слончето. Яна, подгответе пантомима – етюд или танц.

– Приятели-читатели, жалко, че не можете да ни видите! Но време е вече да тръгваме. Инженер Федин ни помогна да осигурим транспорт. Заводът, в който той работи, закупи посадъчен материал – млади дръвчета от разсадника. Сега ние ще ги засадим. Така ще се роди нашата ученическа гора. Сами ще се грижим за нея. Ще дойдете ли с нас? Да вървим!

– Всяко време ражда свои злини и нови герои трябва да ги побеждават. – Въздъхва Дядо Слав. – Готови ли сте?

– Дали сме готови? Вие как мислите?

“Сладкодумко” | “Живото вълшебство” |

”Ами ако…” | първа | втора |  трета |  четвърта глава | литература |

 “Ябълка златна” | Звучаща изложба |