04_11_Ключето
– Опи, отмести се!
– Не мога… Боли ме кракът.
– Излъга. Чувствам. Нищо не те боли. Какво се опитваш да скриеш?
Възмутена Ори протяга червеното си цветче, но все не успява да надникне.
Ави пъргаво се плъзна покрай Скакалеца и нали си е водна капка – промъкна се в цепнатината.
– Ето защо Тангра те гледаше тъй многозначително. Ключето! Ето го! Откъде го взе?!
– Не съм го докосвал дори! Изтърва го Ламята, преди да падне в пропастта. Оттогава не смея да мръдна от тук. Жаден съм. Гладен съм.
– Аз ще го пазя. Ти си почини.
– Не, Ави! Не го пипай! Кой знае в какъв капан ще попаднеш пак… Спомни си Окото на Ламята[1]!
– Е, не беше чак толкова страшно. Справихме се.
– С какво? – строго ги изгледа Сарият вълшебник и кацна близо до скакалеца.
– С Окото на Ламята.
– Май пак си търсите белята… – Ох видя ключето. – Така си и знаех!
– Да го изпробваме! – подскочи Опи.
– Ламите заключват изворите. Така пише във фолклорната енциклопедия. – обади се Скалата.
– Изпробвайте ключето с мен, нали съм водна капка.
– Ох, голяма беля сте, но май сте прави… Добре. Ще изпробваме ключето, но ще изпълнявате всичко, което ви заръчам.
Опи и Ави закимаха енергично. Познаваха добре Сария вълшебник и знаеха, кога не бива да спорят с него. А и послушанието е малка цена за такова невероятно приключение.
– Ще направиш ли заклинание? – потрепера Ори.
– Най-силното заклинание е предпазливост и внимание. Вслушвайте се в себе си! Осъзнайте, какво чувствате! Осмисляйте това, което виждате и чувате!
Гарванът-вълшебник измъкна изпод крилото си огледалното човече РаПър[2].
– РаП, РаП, РаП! – затанцува то.
Скакалецът Опи повдигна ключето.
– Тегли ме към водата. Едва го удържам.
Червеното омайниче се любуваше на ключето.
– Толкова е изящно! – прошепна Ори.
Маймунката Офи почувства, че силите на скакалеца привършват и предвидливо застана между него и брега на езерото. Внимателно го притисна, за да не може да подскочи към водата.
Тогава ключето се обърна към Ави. Като омагьосана, тя се плъзна към него.
– Дръж ме, Оли! – извика капката.
Малката круша я прегърна, но беше ясно, че дълго няма да я удържи. Гарванчето и Скакалецът повдигнаха ключето. Пуснаха го в малка вълшебна кутийка. Ох захлопна капачето и го заключи с древно заклинание. Всички въздъхнаха с облекчение. Скакалецът се строполи изтощен на тревата. Треперещата водна капка запази самообладание – успя да свести Опи.
А РаПър танцуваше ли, танцуваше.
– РаП! РаП! РаП! – припяваше огледалното човече.
– Какво научихме за ключето? – запита Кученцето.
– Прилича на обикновено ключе – размер, тегло, форма, цвят. Същият е и металът от който е направено… – започна да изброява малката круша Оли.
– Но мирише различно! Джаф!
– Ох-и! Има голяма вълшебна сила! – не се стърпя Гарванчето.
– Не бързай, сине! – намеси се Старият вълшебник. – Рано е да говорим за вълшебната му сила. Още нищо не знаем за нея.
– Но не е обикновено, а ламско ключе. – промълви тихо Офи.
– Ох-и-хи-хи! Ама че го каза: “ламско”…
Водната капка не обърна внимание на присмехулника. Бързаше да сравни наблюденията си с тези на Скакалеца:
– Опи, ти каза, че ключето те е тикало към езерото. А пък мен ме дърпаше към себе си. Ози, а ти какво видя?
– Джаф! Наблюдавах огледалните образи върху РаПър: Опи потъна в езерото, а то изчезна сред черно небе с непознати съзвездия.
– Ами Ави, видя ли я там? – вековната мура Ом се приведе, за да чуе по-добре отговора на кученцето.
Знаеше, че Ози е много наблюдателен.
– Не разбрах какво ѝ се случи. Погълна я бездната. После я видях отново. Бе неподвижна. Пленена от остри, прозрачни върхове. Сияния – студени и страшни, но много красиви танцуваха около нея.
– Почувствах… Ави беше самотна и отчаяна… – червеното омайниче прегърна водната капка.
– Безнадеждност. Безкрайна. Ледена. – потръпна маймунката Офи.
Обикновено бъбрива, сега Ави дума не продума. Сгуши се в прегръдката на Ори.
– Може би това е ключе към друга вселена… – тихо промърмори Старият вълшебник, но всички го чуха и очите им светнаха: “Какви ли невероятни приключения ги очакват?!”
– Кога ще използваме ключето? – както винаги Опи е най-нетърпелив.
Гарванът строго го изгледа:
– Когато съберем нужната информация, за да сме сигурни, че няма да ни навреди.
Кога ли ще се случи това? Запаси се с търпение! Може би ще успееш да задоволиш любопитството си в “Оги и Вулкана”.
– Джаф! Не е честно! Ави, все на теб се падат най-интересните приключения…
Ако се страхуваш да не пропуснеш приключенията на Ави – превъплъти се в образа на водната капка – хвърляй се с бънджи скок на № 04_12!
– И аз видях огледалните образи. Звездите над Ави бяха от нашата галактика. Само че от преди милиони години.
– Скàла, това от компютърната мрежа ли го научи? – пошегува се Скакалецът.
– Не, Опи. Ние, скалите, имаме обща памет. Много по-мощна, много по-древна. Помним сътворяването на Слънчевата система и времето за което разказват древните митове.
Ако си мислиш:
“Не обичам да се изправям невъоръжен пред неизвестното.”
Или ако се питаш: “Какъв ли ще е новият инструмент за мислене?”
Ще го откриеш на № 04_36.