04_12_Кого?

 

 

Беше необичайно тихо. Дори щурците замлъкнаха. Злокобна тишина тегнеше над поляната. Появи се сияеща топка. Следваше я – черна.

“Диаметърът им е около 10 сантиметра.” – помисли си Скалата. Спомни си, как преди няколко века кълбовидна мълния – много по-малка от тази – разцепи върха на планината.

Двете кълбета прелетяха над гората. Спуснаха се над водата край водопадчето.

“Носи ги въздушното течение. Право към крушата. Май се сбъдва сънят на Ори.”

На около метър над тревата сиянието зави плавно покрай дърветата. Движеше се в кръг. След него с меки, котешки стъпки се промъкваше тъмнината.

Въпреки че слънцето припичаше, хладен полъх скова Ози. Кълбовидните мълнии преминаха на една опашка разстояние от него. Козината му настръхна. Ави се вкопчи в него и засия.

Скакалецът крепеше Червеното омайниче. То беше станало пепеляво от страх. Маймунката трепереше, скрита зад дънера на мама Йоли. Кълбовидните мълнии приближаваха.

– Не! – викът на Оли раздра тишината и се сля със стенанието на мама Йоли.

– Спри! Оли! Детето ми! – всяка клонка, всяко листо на старата круша се протягаше към Оли, но не успя да я достигне.

Малката круша изскочи точно пред кълбовидните мълнии. Те плавно я заобиколиха и продължиха да обикалят поляната. Сякаш търсеха нещо. Или някого.

 

Ако смяташ, че дебнат Оги – иди на № 04_13.

Ако си убеден, че сиянието около Ави е свързано с кълбовидните мълнии, ако чувстваш, че това е твоят шанс да се включиш в нейното голямо приключение – бързай към № 04_17. Превъплъти се в образа на Ави.

Ако първо искаш да си изясниш, какво са кълбовидните мълнии, прочети № 04_37 и се върни, за да избереш, накъде ще продължиш.

Ако още не си овладял новото тайно оръжие – иди първо на № 04_36.