03_26_Тайнственото човече
“На змей вяра да нямаш…” – мислеше си Опи.
Тихичко подскочи, скри се зад Скалàта. Прескочи водопадчето и тупна върху големия плосък камък насред поточето. Там шарена сянка го пазеше от ярките слънчеви лъчи. Ветрец подухваше и люлееше клоните на елхичката, която го скриваше от любопитните погледи. Но той виждаше и чуваше всичко.
Тъкмо се настани върху топлия камък и…Цоп! Нещо потъна в плитчината – край камъка. Опи надникна, като внимаваше да не го види Свраката. Тя търсеше нещо в поточето. Явно – не го намери. Гневно изтрака с човка и отлетя.
– Ох…Тази Сврака пак е домъкнала нещо лъскаво…
Старият вълшебник кацна върху камъка до скакалеца. Наведе човка и извади от потока мъничко огледално човече. Щом го остави върху камъка, то започна да се кандилка.
Бутнеш ли го – накланя се чак до земята. Докосва я и сякаш набрало нови сили се килва в обратна посока…
Опи скачаше около него. Огледалното човече се въртеше в кръг и се покланяше ли, покланяше… Напред-назад, напред-назад. И си тананикаше: “РаП, РаП, РаП!”
Неусетно Опи заподскача заедно с него. Върху огледалното човече затанцуваха образите на много скакалечета, много елхи, много поточета.
Ох предпазливо се отдалечи. Прикри се зад един голям камък. Внимателно наблюдаваше танца на огледалните отражения. На Опи му беше много забавно. Но изведнъж забеляза нещо странно…Уж своя образ виждаше в огледалата, а всяко отражение се различаваше от него и от другите танцуващи скакалечета. Опи се закова на място.
– Ей, огледален пумпал, спри!
Но човечето не спираше. Танцуваше ли танцуваше. А заедно с него танцуваха и странните отразени елхи, поточета, скакалечета. Опи забеляза, че отражението на гарвана Ох сякаш се размива и изчезва.
Няма време за мислене. Решавай!
Ако смяташ, че Старият вълшебник е в опасност, превъплъти се в ролята на скакалеца Опи и действай на № 03_27.
Смяташ, че Ох е използвал лупата на мадмоазел ФУ и помощта на танцуващото човече РаПър. От епизод № 03_28 ще разбереш, научил ли е нещо важно.