AEDVIL

ЗВУЧАЩА ИЗЛОЖБА

От всички разновидности на ТДФ най-продължителна и трудна подготовка изисква звучащата изложба. Организирането ѝ е свързано със съвместна дейност на децата от много извънкласни и извънучилищни форми. Тя е значително по-мащабна изява за участниците в “Театъра на детската фантазия” – ТДФ, а едновременно е и особено ефективна за публиката.

В Библиотека “Л.Каравелов” – Русе през април и май 1987 година 4200 деца посетиха звучащата изложба “От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”. Те се запознаха със снимки на защитени природни обекти от Русенския край, с делата на ученическите кръжоци по изучаване и опазване на природната среда. Разгледаха 16 метровото пано, нарисувано от участниците в Школата по изобразително изкуство. Едновременно слушаха приказките, съчинени в ТДФ и музикалното оформление на четвъртокласници от Средното училище по изкуствата “Веселин Стоянов”.

Звучащата изложба може да се организира по два начина – чрез последователно творческо участие на различните състави и групи деца, включени в извънкласните форми на работа или чрез съвместно творчество, ако успеем да ги съберем по едно и също време, на едно и също място. Тъй като децата в големите градове учат в различни смени, доста трудно е реализирането на тази идея в общински мащаб. Голямо внимание трябва да се отдели на свързващия текст между отделните детски изяви, включени в звукозаписа. Чрез него акцентираме върху познавателните и възпитателни цели, които сме си поставили. Звучащата изложба може да бъде завършек на цялостното прилагане на играта ТДФ в учебно-възпитателния процес.

Разяснявайки хода и разновидностите на ТДФ, се стремях да изтъкна ролята на педагога при организирането и провеждането ѝ. Трябва да подчертая, че педагози са и трябва да бъдат, независимо от професията или образователния им ценз, и библиотекарите и ръководителите на извънкласни и извънучилищни занятия с децата. Затова смятам, че играта “Театър на детската фантазия””- ТДФ, може да бъде организирана от всеки, който обича децата и милее за духовното им израстване. Важно е да се постигне синхрон между участниците и организаторите на ТДФ, така че и възрастните и децата да участват с радост в подготовката и в самото игрово действие.

Съдържанието на разгърнатата, развита форма на ролевата игра са отношенията между хората (18, с.31). Те неизменно присъстват и в ТДФ, която е не само ролева, но и творческа игра с правила. Водещият трябва да има предвид, че “настроението по време на игра има лабилен характер. “Всекидневният живот” може да вземе връх над играта: поради външен шок, който спира играта или нарушава игровите правила; или вътрешно – посредством отслабване на игровото съзнание поради разочарование или загуба на игровото увлечение” (11, с.45). Не е лесно да се поддържа радостното настроение и желанието за игра, като паралелно се стимулират читателската и творческа активност на децата.

Трудно се ръководи творческия процес, още по-трудно се изгражда въображението. Ала то е извънредно необходимо. Въображението – тази “стълбица през всички етапи на човешката психика” / 7, с.110 / – ни води към най-съкровената същност на творческата личност – смелостта на ума и духа да създават и превръщат в дела идеалите на човечността.

И може би ще заслужим най-светлото утро, “когато в синята шир ще се събуди Земята – ябълка златна – редом със златната думичка МИР”. (3, с.64)

Към: ТДФ – начало | Въображението… | Етапи на играта | Цели | Свобода | Участници | Карти |

литература | пано | документални записи – индекс | ноти | снимки