Я-4-Цели
ЯБЪЛКА ЗЛАТНА
Текст: Маргарита Йорданова Дюлгерова
РАЗНОВИДНОСТИ НА ИГРАТА ТДФ
ХАРАКТЕР НА ЦЕЛИТЕ
В зависимост от характера на преобладаващите педагогически цели можем да групираме игрови варианти с образователна, възпитателна или естетическа насоченост. На практика винаги има преливане на целите от тези три сфери, но една от тях е доминираща. Спецификата на играта изисква от водещия педагог (учител, библиотекар, родител), да преценява и гъвкаво да реагира според конкретната ситуация. Налага се да импровизира и дори в самия ход на занятието да променя целите му, ако това се наложи.
Например Тодорка Дочева – най-ентусиазираният и талантлив учител от всички, с които експериментирах ТДФ – веднъж много умело преодоля разминаването между целите и обстоятелствата, в които се провеждаше играта. Искахме да покажем вариант с подчертано естетическа насоченост. Подготвихме с музика и творби на изобразителното изкуство фантазиен бином, който да насочи децата към създаване на приказка за красотата на музиката и вълшебната ѝ сила да твори добро.
Хубаво замислено, но обстоятелствата ни изиграха лоша шега. Проточи се срещата за обмяна на опит с библиотекарите от детските отдели на окръжните библиотеки в Русе, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Силистра и Разград. Вместо в 11, играта започна в 13 часа.
Малчуганите огладняха и тогава илюстрациите на Васнецов – към приказката за Василиса Прекрасна, където тя танцува в царския дворец сред езерото с лебедите, вместо да насочи въображението на децата към танците и музиката, привлече вниманието им към трапезата.
Измислиха приказка за принцеса, която “в бащиния си дворец имала шест бара. Там ядяла само сладолед, купувала си пръстени, пушела цигари. Тя била толкова дебела, че даже се наложило великанът, който я отвлякъл, сам да ѝ ший дрехи. Това никак не ѝ харесвало, въпреки че той се чудел, как да ѝ угоди. Всеки ден я хранел само с пържоли и кюфтета, пържоли и кюфтета – та дано да забрави за баровете в бащиния си дворец”.
Както виждате, наложи се да се откажем от първоначалния си замисъл и от доминирането на естетическите цели. Тодорка Дочева умело изведе на преден план новите нравствено-естетически внушения, заложени във фантастичната история, която децата създаваха. Превъзпитаването на разглезената принцеса бе не по-малко интересен проблем от този за значението на музиката в човешкия живот.
Очевидно е – играта ТДФ изисква творческо отношение към възпитателния процес. Първо, защото тя е своеобразен начин за неформално общуване на деца и възрастни. Второ, защото игровият процес по своята същност е творчески. Трето, защото играта ТДФ може да се реализира само, ако творчески са осмислени конкретните за дадения момент педагогически задачи, които се решават от всички сфери на цялостния учебно-възпитателен процес.
Например, един от експерименталните класове беше особено палав. Третокласниците слушаха що-годе постоянната си учителка, но когато тя се разболя, при заместничката ѝ настъпи истинско природно бедствие.
Позната картинка, нали? Нямах вълшебна пръчица, като библиотекар не можех да помогна особено – след като цялостния учебно-възпитателен процес не може да се пребори с липсата на дисциплина – тая ахилесова пета на образователната система. Исках чрез игровия процес децата да осъзнаят поне това, че не бива да проявяват жестокост в разгорещените битки, които неизбежно избухваха всяко междучасие.
Организирах игра ТДФ в навечерието на 8 март. Фантазийният бином бяха думите беля – подарък. Спонтанно се роди фантастичната фабула: цветята, които всяко дете поднесе на майка си за празника, ще се превърнат в палавините му от последния месец. Съобщаваме белята и всички заедно решаваме, кой да измисли приключения с нея. Скоро малчуганите разбраха, накъде поведох играта, какво искам да им внуша. И въпреки това с удоволствие съчиняваха. Преодоляха първоначалната си съпротива, след като разбраха, че никой от тях не е наречен по име – белите вършеха някакви измислени герои.
Така в игровото действие се създаде хармония между внушаемостта и антивнушаемостта, чието диалектическо взаимодействие съгласува, свързва изграждащата се детска личност със средата.
Владимир Леви подчертава, че внушаемостта постепенно се превръща в самовнушаемост, и че редом с развитието на вътрешната независимост се създава творчески мислещата и самоусъвършенстващата се личност, формира се човешката духовност. (13, 86-87).
Дистанцирайки се от постъпката си, детето-разказвач вече я оценява и претворява във фабула, изпъстрена с причудливи небивалици. Играейки, то може да се надсмее над себе си. А не напразно е казано, че човек смеейки се, най-леко се сбогува с недостатъците си. Осъзнавайки и отричайки ги – добива сили да ги преодолее.
В осмомартенската игра акцентирах върху историята за цветята на побойника, превърнали се в разбойници и отвлекли майка му. Трупахме все по-страшни приключения, в които момчето можеше да победи само, ако му помогнат приятелите, които е обидило, децата, които е набило. Получи се интересна история, дълго в класа се говореше за нея. Ако кажа, че битките в междучасията изчезнаха – няма да е истина, а и читателите няма да повярват. Битки пак се вихреха, но озлобяване и жестокост в тях наблюдавах значително по-рядко.
Дисциплината се гради не само на задължителността на определен тип поведение, но и на осъзнаване на необходимостта му. Игровият творчески процес на ТДФ помогна на третокласниците до осмислят някои съществени елементи на своята социализация.
Колко много регламентирани изяви има в нашите взаимоотношения!
Формалното общуване запазва някакво лустро на хуманност, неформалното девалвира все повече към насилие и жестокост. Така че все по-нужни ще са всички методически средства, с които да помогнем на децата, да противодействат на тези негативни тенденции в развитието на обществото.
За това, че вярваха в мен и ме подкрепяха при разработването и експериментирането на ТДФ благодаря на: Доц. Борис Минчев и Еберхард Унджиян, на специалистите от НИИО “Т.Самодумов” – ст.н.с. Надежда Ковачева, ст.н.с. Лиляна Найденова, професор Ани Гергова и специалистите от НБКМ, на професора-психолог Т.Трифонов.
На художниците : Маньо Манев, Маргарита Хрисандова, Веселка Дойчинова, Виолета Радкова, Даниела Максимова и Теодор Лихов
На учителите Тодорка Дочева, Добринка Каракашева, Стефка Цонева, Станимира Златева, Стефан Стефанов.
На библиотекарите от Библиотека “Л.Каравелов” и ръководителите на просветата и културата в Русе през 1984-1989 година.
Те се придържаха към принципа: Свободният избор е въздух за творческата инициатива!
Но свободата на избора в играта, както и в живота е подчинена на обективни закономерности.
Към: ТДФ – начало | Въображението… | Етапи на играта | Свобода на избора | Участници | Карти |
Звучаща изложба | литература | пано | документални записи – индекс |