04_03_Боговете

 

 

– Да не си болен? – Скалата разтревожено погледна Скакалеца. –  Опи, ти никога не си се заседявал толкова дълго на едно място.

– Аз… такова…Тихо! Ори заспа толкова късно…

– Ох-и! И май пак сънува пророчески сън.

– Трепери от страх. Как да я спасим от кошмара? – зачуди се малката капка. – Опи, бързо ела!

– Ъ-ъ-ъ… Кракът ми се схвана. Не мога да помръдна.

– И това ми било приятел! – възмутената Ави капна върху цветчето на Ори.

Омайничето се събуди.

– Какво сънуваше?

– Оги беше много тъжен. Нищо не виждаше. Нищо не чуваше. Приближаваше огнената колесница на Бурята. Тя пришпорваше светкавиците. Трътлестите гръмотевици се тътреха след тях. В “Казаните”[1] вряха, клокочеха магиите на Хала-Халетия, върла проклетия.

– Страхотия! – разтрепера се малката капчица Ави, залюля се върху аленото цветче на Омайничето. – Ори, да не си орисница?!

– Пророчица, не орисница! Орисниците наричат и даряват новородените бебета с вълшебни умения. Пророчиците предсказват бъдещето.

– Ох-и! И какво се случи после? – Гарванчето кацна до цветето и се ококори изненадано, като чу отговора му:

– Появиха се две кълбовидни мълнии.

– Откъде? – Опи забрави, че го “боли” кракът и подскочи от нетърпение.

В цепнатината на скалата, точно под скакалеца, нещо проблесна.

– Не зная откъде дойдоха. – въздъхна Ори – Видях само, че едната беше по-черна от най-черната нощ, а другата сияеше с мека лунна светлина.

 

– Странно… Черна мълния… – Скалата дълбоко се замисли. – Няма данни. В митологията много богове поразяват враговете си със светкавици: древногръцкият Зевс, скандинавският Тор, славянският Перун…

– А пророчиците ги принасят в жертва… – рече някой с измамно тих и спокоен глас. – Изпращат ги при мен – всемогъщия Тангра.

Мургав мъж с дълга конска опашка на върха на главата леко скочи от коня си. Безшумно се приземи. Никой не успя да види, как ловко стреля. Стрелата се заби в земята – точно между лапичките на Ози. Кученцето бе изскочило и застанало пред омайничето.

– Храбро куче! – рече прабългарския бог Тангра и понечи да го погали. Ози застрашително изръмжа:

– Джаф! Ори не е ничия жертва!

– Правилно! – небето с трясък се разтвори. – Ори е правнучка на моята любима Европа[2]. Тя е под моята закрила!

– Забравяте, че тези планини са моя дом. Няма да позволя битки да го разрушат…

Снагата на Перун се извиси сред скалите и закри слънцето.

– Рушат! Битки! Къде? Там съм! – Развъртя железния си чук скандинавският бог Тор, облечен в животински кожи. – Уф, че е горещо в тази България!

– Именно – България! Носи името на моя народ!

– Но народът ти се стопи в славянското море. – проехтя гласът на Перун.

 

– Хайде! Да почваме битката!

Тор бърза да се развихри. Рижата му коса се развя.

– България е в Европа. Значи и българите са мои поданици. – отсъди Зевс.

– Не сме ничии! – Звънна гласчето на малката круша Оли.

– Ах, каква смела красавица! – Тор почеса рошавата си брада. – Истинска валкирия[3]!

– Момчета, позабавлявахте се достатъчно. А сега помогнете на децата! Посъветвайте ги.

– Майко Ом, щом ти си с тях, мъдростта на света…

Вековната мура изгледа тъй строго боговете гръмовержци, че гръм да ги беше ударил, по-малко щеше да ги стресне.

– Там е работата, че… – започна Зевс.

– Че нищо не знаем за кълбовидните мълнии. – завърши мисълта му припряният скандинавски бог Тор.

– Учените още не могат да обяснят това природно явление[4]. – обади се Скалата.

– А дали е само явление? – запита Ом.

– Магия? Халата[5] е стара познайница. Ще се опитам да разбера, какви ги е забъркала пак. – рече Перун и се сля с планината.

– Да видим, как пророчицата ще тълкува съня ти. – Зевс погали омайничето и то засия. Гръмовержецът затръшна облачната порта на небесата и изчезна.

– Май ще трябва да преклоня глава пред Норните… – намръщи се Тор и полетя към небесната страна Асгард[6].

– А може би ключът от загадката е скрит някъде тук… – Тангра многозначително погледна Скакалеца. Метна се на коня си и скочи в звездната бездна.

 

Ако искаш да разбереш, каква вест донесе: Зевс – иди на № 04_04;

 

Перун – иди на № 04_08; Тор – иди на № 04_09.

 

Какво искаше да каже Тангра? Ще разбереш на № 04_10.


[1] “Казаните” – котловина в Пирин планина, оградена от много високи върхове и непристъпни скали, по които растат еделвайси.

[2] Виж мита за отвличането на Европа в книгата на Николай Кун “Старогръцки легенди и митове”.

[3] Виж “Скандинавска митология” – епизод № 04_39_а.

[4] Ако искаш да научиш повече – научното обяснение на кълбовидните мълнии е на № 04_37.

[5] Коя е Халата – виж в речника. Къде се намира той? Ще ти подскаже съдържанието на тази книжка.

[6] Виж “Скандинавска митология” – епизод № 04_39_а.