04_03_Боговете
– Да не си болен? – Скалата разтревожено погледна Скакалеца. – Опи, ти никога не си се заседявал толкова дълго на едно място.
– Аз… такова…Тихо! Ори заспа толкова късно…
– Ох-и! И май пак сънува пророчески сън.
– Трепери от страх. Как да я спасим от кошмара? – зачуди се малката капка. – Опи, бързо ела!
– Ъ-ъ-ъ… Кракът ми се схвана. Не мога да помръдна.
– И това ми било приятел! – възмутената Ави капна върху цветчето на Ори.
Омайничето се събуди.
– Какво сънуваше?
– Оги беше много тъжен. Нищо не виждаше. Нищо не чуваше. Приближаваше огнената колесница на Бурята. Тя пришпорваше светкавиците. Трътлестите гръмотевици се тътреха след тях. В “Казаните”[1] вряха, клокочеха магиите на Хала-Халетия, върла проклетия.
– Страхотия! – разтрепера се малката капчица Ави, залюля се върху аленото цветче на Омайничето. – Ори, да не си орисница?!
– Пророчица, не орисница! Орисниците наричат и даряват новородените бебета с вълшебни умения. Пророчиците предсказват бъдещето.
– Ох-и! И какво се случи после? – Гарванчето кацна до цветето и се ококори изненадано, като чу отговора му:
– Появиха се две кълбовидни мълнии.
– Откъде? – Опи забрави, че го “боли” кракът и подскочи от нетърпение.
В цепнатината на скалата, точно под скакалеца, нещо проблесна.
– Не зная откъде дойдоха. – въздъхна Ори – Видях само, че едната беше по-черна от най-черната нощ, а другата сияеше с мека лунна светлина.
– Странно… Черна мълния… – Скалата дълбоко се замисли. – Няма данни. В митологията много богове поразяват враговете си със светкавици: древногръцкият Зевс, скандинавският Тор, славянският Перун…
– А пророчиците ги принасят в жертва… – рече някой с измамно тих и спокоен глас. – Изпращат ги при мен – всемогъщия Тангра.
Мургав мъж с дълга конска опашка на върха на главата леко скочи от коня си. Безшумно се приземи. Никой не успя да види, как ловко стреля. Стрелата се заби в земята – точно между лапичките на Ози. Кученцето бе изскочило и застанало пред омайничето.
– Храбро куче! – рече прабългарския бог Тангра и понечи да го погали. Ози застрашително изръмжа:
– Джаф! Ори не е ничия жертва!
– Правилно! – небето с трясък се разтвори. – Ори е правнучка на моята любима Европа[2]. Тя е под моята закрила!
– Забравяте, че тези планини са моя дом. Няма да позволя битки да го разрушат…
Снагата на Перун се извиси сред скалите и закри слънцето.
– Рушат! Битки! Къде? Там съм! – Развъртя железния си чук скандинавският бог Тор, облечен в животински кожи. – Уф, че е горещо в тази България!
– Именно – България! Носи името на моя народ!
– Но народът ти се стопи в славянското море. – проехтя гласът на Перун.
– Хайде! Да почваме битката!
Тор бърза да се развихри. Рижата му коса се развя.
– България е в Европа. Значи и българите са мои поданици. – отсъди Зевс.
– Не сме ничии! – Звънна гласчето на малката круша Оли.
– Ах, каква смела красавица! – Тор почеса рошавата си брада. – Истинска валкирия[3]!
– Момчета, позабавлявахте се достатъчно. А сега помогнете на децата! Посъветвайте ги.
– Майко Ом, щом ти си с тях, мъдростта на света…
Вековната мура изгледа тъй строго боговете гръмовержци, че гръм да ги беше ударил, по-малко щеше да ги стресне.
– Там е работата, че… – започна Зевс.
– Че нищо не знаем за кълбовидните мълнии. – завърши мисълта му припряният скандинавски бог Тор.
– Учените още не могат да обяснят това природно явление[4]. – обади се Скалата.
– А дали е само явление? – запита Ом.
– Магия? Халата[5] е стара познайница. Ще се опитам да разбера, какви ги е забъркала пак. – рече Перун и се сля с планината.
– Да видим, как пророчицата ще тълкува съня ти. – Зевс погали омайничето и то засия. Гръмовержецът затръшна облачната порта на небесата и изчезна.
– Май ще трябва да преклоня глава пред Норните… – намръщи се Тор и полетя към небесната страна Асгард[6].
– А може би ключът от загадката е скрит някъде тук… – Тангра многозначително погледна Скакалеца. Метна се на коня си и скочи в звездната бездна.
Ако искаш да разбереш, каква вест донесе: Зевс – иди на № 04_04;
Перун – иди на № 04_08; Тор – иди на № 04_09.
Какво искаше да каже Тангра? Ще разбереш на № 04_10.
[1] “Казаните” – котловина в Пирин планина, оградена от много високи върхове и непристъпни скали, по които растат еделвайси.
[2] Виж мита за отвличането на Европа в книгата на Николай Кун “Старогръцки легенди и митове”.