AEDVIL

Слънцето залязваше. Червено сияние се виеше около повехналите треви и изсъхналите листа на дърветата. Върху най-ниския клон на Старата круша се бе настанила Свраката. Завистливо поглеждаше пъстрата премяна на мама Йоли. Въртеше пред човката си една шишарка – като микрофон:

– Ах, колко си елегантна в новия стил “Суховей”! Как успяваш?! Имаш над сто дъщери из Долината, как намираш време за себе си? Зрителите на моето предаване “Искрено и птично”…

– “Искрено и лично” е името на телевизионното предаване. – избоботи Скàлата. – Стига си се правила на журналистка!

– Джаф, никой не се интересува от твоите измишльотини.

– Ох-и! Хи-хи! Стил “Суховей”! – гарванчето се превиваше от смях.

Дори и омайничето Ори – изнемощяло от жегата – се усмихна.

– Е, не е като моя официален тоалет… изпъчи се Свраката и протегна микрофона към цветето. – Какво мислиш за Пророчеството?

– Джаф! Какво пророчество?

– Като не гледате предаването ми…- Свраката се отдалечи от кученцето, подготви се да отлети, преди острите зъбки на Ози да я докопат. – За да спасим Ото и да върнем езерото на младите пъстърви, трябва да принесем жертва!

– Каква жертва? – ококори се Оли.

– Алено цвете е орисано да ни спаси от Сушата. – злокобно изграчи Свраката, доволна, че пак е в центъра на вниманието им. Подскочи и тикна микрофона в лицето на Ори. – Жреците скоро ще дойдат за теб. Какво чувства бъдещата жертва?

Ори пребледня. Стъбълцето ѝ клюмна. Ави я прегърна. Офи отблъсна Свраката. Ози захапа опашката на нахалната “репортерка”. Ох размаха вълшебната си пръчица и Свраката бе пленена сред бодливите клонки на Вековната Мура.

– Посегателство срещу свободата на словото! – грачеше Свраката и напразно се опитваше да се измъкне. – И какво толкова?! Едно цвете! И без това живее само едно лято… А ти, Ом, би могла да живееш още хиляди години… Оле-ле! Пусни ме! Пусни ме, ти казвам!

С проскубана опашка, здравата изподрана, Свраката успя да избяга.

Ори припадна. Мама Йоли даде на Оли билкова отвара – да свести Омайничето. Но малката круша не помръдваше – като омагьосана гледаше Ави. С водната капка ставаше нещо странно. След всяка дума на Свраката Ави погрозняваше, растеше и ставаше все по-страшна. На ръцете ѝ се появиха остри ледени нокти. Това сякаш не беше тяхната Ави, а огромна ледена великанка[1].

Ако си прочел епизод № 05_07 или № 05_18 от“Оги и кълбовидните мълнии”, ако помниш, кои са хримтурсите – готов си да продължиш на № 05_11.

Убеден си, че зелените вὸйни ще се справят със Сушата? Бързай да им помогнеш на № 05_13!

Ако смяташ, че разузнаването е най-важно – превъплъти се в образа на скакалеца Опи – скачай на № 05_14! Е, можеш да прочетеш и трите епизода…