AEDVIL

Привечер долетя Свраката.

– Идват! – изграчи тя и тупна насред поляната.

– Кой идва? – попита маймунката и ѝ донесе вода от Църцорко.

Изворчето едва капеше.

Свраката кимна. Благодари на Офи, но не можеше дума да издума. Пийна глътка вода и чак тогава проговори:

– Бобрите. Пристигнали са да строят водопровод от езерото на пъстървите до Божествения бряг. Били най-добрите строители отвъд океана.

– От езерото на пъстървите? – учуди се Ори и немощно повдигна главица.

Омайничето беше повехнало. Водата и тук – в Долината също не достигаше.

– Че то е празно, – обади се и малката круша Оли. – нали Ламята го отнесе, когато плени Ото.

– Ох-и! И откъде ще вземат вода? – недоумяваше Гарванчето.

– От подземното море. – отговори едър Бобър – Да ви се представя – Фон Бобровиц – хидролог[1]. Открихме море от питейна вода под тези планини. Девизът на фирмата ни е: “Здраво, чисто и прецизно!”

След него на поляната изскочи мускулест бобър с червеникава козина.

– Ще построим водопровода, без да стъпчем и една тревичка от зелените ви родни поля – О`Бобр – еколог[2].

– Това ще бъде най-изящният водопровод на света! Дьо Бобрѐн- архитект[3].

Бобрите изглеждаха пъргави, любознателни и весели. Възхищаваха се от красивите гледки. Вкусиха от горските плодове. Сладкодумно разказваха:

Колко богата ще бъде реколтата, след като построят водопровода.

Колко много туристи ще пристигат от всички краища на света.

Колко богати ще станат всички обитатели на долината, когато започнат да работят заедно с бобрите.

Скалàта слушаше и обмисляше всички разговори. Наблюдаваше бобрите. Мислеше си: “Знаем, как да посрещаме гости… Ала с нашествениците не се церемоним…”

Скалàта и мама Йоли се спогледаха. Разбраха се без думи.

Какво решиха ли? Ще разбереш на № 05_08.