AEDVIL

Свечери се. Изгряха звездите – едри и бляскави. Светулките затанцуваха. Нагостени и уморени, бобрите се разположиха на поляната. Мама Йоли им наля по чашка крушовина. Повториха. Потретиха. Развеселиха се. Запяха. После пийнаха пак.

– Ох, колко много работа ни чака… – въздъхна Старият гарван.

– Не се тревожете. Ще прекараме трасето на водопровода по най-лекия път, с най-малко разходи. – успокои го Фон Бобриц. – Трябва да се договорим с местните владетели. Кой е повелителят на Долината?

– Ние сме свободни! Нямаме господари. – ядоса се Омайничето.

Бобрите се спогледаха.

– Извинете. Значи трябва да се обърнем към съвета на старейшините? – галантно се поклони Дьо Бобрѐн.

– Нямаме старейшини. – обади се и Офи. – Всеки има право да изрази мнението си по най-важните въпроси.

– Всенародно допитване? – замисли се О`Бобр. – Ще отнеме много време, а Сушата напредва…

– Колко делово, практично и бързо организирате работата си! – запърха с мигли Оли – Но как решавате, кое място е най-добро за строеж?

– Отчитаме всички фактори. – Започна Фон Бобриц, разхождайки се из поляната като професор пред любимите си студенти. Е, малко залиташе, но надали някой забеляза това. – Първо – проверяваме местността. Второ – трябва да стигнем до най-близкото място, където рядко падат мъгли. Ще построим там летище и фабрика за бутилиране на водата. Трето – осигуряваме местни работници.

– Които ще спечелят много пари. – намеси се О`Бобр.

– Да, добрите майстори са на почит при нас. – присъедини се и Дьо Бобрѐн.

Ори и Офи се спогледаха. Разбраха се и без думи. И двете чувстваха, че бобрите не са искрени. Криеха нещо. Но какво?

Ако си чел епизод № 05_10 от “Оги и Дъг”, иди на № 05_27.

Досети ли се, какво премълчават бобрите? Какви са намеренията, задачите, целите им? Запиши отговорите си в дневника на приключението. Свери ги на № 05_37.