AEDVIL

Потърсихте закрилата на тъмнината – засадихте семенца от борови шишарки. Скътахте ги сред скалите. Жълъдите заровихте в долината – там, където планината ги пазеше от следобедното слънце. Долу край реката, изнемощяла от жегата, скрихте в подмолите коренчетата на младите върби. Тополките бързо изправиха снага край язовира. Жилавите брястове криеха дечицата си – сплели клони, готови за отпор срещу бури и вихрушки.

Хората се грижеха за плодните дръвчета. Ореховата градина край селото бързо се разрасна. Малките дрянчета смело плъпнаха по стръмнините, впиха корени здраво в земята.

Орлите и Оги се рееха високо в небето. Спускаха се стремително и прогонваха всеки, дръзнал да влезе в Долината или нарушил покоя на Планината. Разпереше ли криле Огненото драконче, сянката му покриваше младите дръвчета. Даваше им отдих, пазеше ги от безмилостния пек.

Поточето бе почти пресъхнало. Промъкваше  се между скалите, криеше се в пещерите – за да запази за тях водата, която Сушата все още не бе успяла да заграби.

Старият гарван ги учеше, как да устояват на магиите на Ламята. Скалàта им разказваше за славните битки на зелените вὸйни.

Птиците прогонваха вредителите, но дръвчетата бяха още малки. Сушата знаеше, че лесно ще ги победи. Може би затова още не ги нападаше.  Не ѝ беше интересно да воюва с дечурлига.

Ала да подценяваш противника, не е най-добрата стратегия[1], нали?

Дръвчетата растяха и крепнеха. Най-жилави бяха дрянчетата. Изпробваха клоните си – огъваха ги като лъкове, учеха се да хвърлят камъни – като с прашки.

Най-интересни бяха уроците на Вековната Мура. Ом им показа, как да събират влагата от въздуха. Ох им повери тайните думи, с които да призовават дъжда.

Трябва да се спечели време, да се отлага решаващата битка, докато дръвчетата пораснат поне още малко. Предлагаш, някой да отвлече вниманието на Ламята? Кой?

Сигурен си, че ще се случи нещо съвсем неочаквано? Провери на № 05_16, дали правилно си предвидил.

Смяташ, че дръвчетата трябва да се преструват на хилави и страхливи, за да приспят бдителността на врага? Речено-сторено! Продължи на № 05_14.