AEDVIL

Из Скандинавската митология – втора част

Мит – древно народно сказание за Сътворяването на Света, за природни явления, богове и герои.

Митология – обединява митовете на един и повече народи.

Митгард – тоест “Средна страна”. От тялото на Имир боговете създали Митгард – страната на хората. От ясен направили мъж, от елха – жена. Техните потомци населили Средната земя – Митгард.

Муспелхейм – царството на огъня.

Мьолнир – вълшебният чук на бог Тор. Може да разбие на пясък и най-големите и здрави скали. Винаги поразява целта, а после се завръща в ръката на стопанина си. Железният чук бил изработен от гномите – най-изкусните майстори от подземното царство. (Виж и “Тор”.)

Нифелхейм – царството на мъглите.

Норни – три вълшебници, които определят съдбата на света, на хората, на великаните и дори на боговете.

Едната – стара и сбръчкана – се казвала Урд – “минало”.

Другата – на средна възраст – била Вердани – “настояще”.

Третата – най-младата – наричали Скулд – “бъдеще”.

Норните дошли от Йотунхейм – страната на великаните. Заселили се в Митгард, край извора на Урд. Там е дворецът им.

Норните предрекли, че в сърцата на хората, великаните и боговете ще се промъкнат алчността и жестокостта. След много войни старият свят ще загине – предсказали те. Само тези, които нямат вина за убийства и клетво-престъпления, само те ще останат живи, за да градят и стопанисват новия свят, който ще се роди от гибелта на стария.

Один – най-старият от скандинавските богове. Баща на всички аси. Най-мъдрият между тях, защото пил от вълшебния извор. (Виж и “Мимир”.)

На раменете му са кацнали два гарвана. В нозете му лежат два вълка. Те му разказват за всичко, което става на Земята. Денем гарваните я облитат. Нощем вълците я обхождат.

Осемкракият жребец на Один е най-бързият на света.

Наметнат със старо синьо наметало, с широкопола шапка – като беден странник Один се скита по света. Тежко и горко на онзи, който е забравил законите на гостоприемството и го прогони от прага си. Один не се нуждае от храна. Копието му винаги поразява целта и сее смърт сред враговете. Дворецът му – Валхала е най-големият и най-красивият в Асгард.

Скулд – най-младата от норните. Името ѝ означава “бъдеще”. (Виж и “норни”)

Тор – скандинавси бог на гръмотевиците. Могъщ червенобрад богатир. Син на Один и на богинята на Земята – Йорд. Бил огромен – толкова тежък, че кон не можел да го удържи. Затова вървял или се возел на желязна колесница, теглена от два вълшебни козела. Те били по-бързи от ветровете. По-пъргави дори от осемкракия кон на Один. Ако се наложи, Тор можел да ги изяде… После те пак оживявали, ако запази костите им.

Тор носел вълшебен пояс, който удвоявал неговата и без това необикновена сила. На ръцете си носел железни ръкавици. Имал железен чук, изкован от гномите. Чукът се казвал Мьолнир. Разбивал на пясък най-големите и здрави скали. После сам се връщал при стопанина си. Тор бил повелител на бурите и гръмотевиците, закрилник на добрите стопани. Пазел нивите и домовете на хората и боговете от нападенията на великаните-хримтурси. Без неговата бдителност и сила те биха унищожили набързо цялата Земя.

Трудгелмир – шестоглав великан – родил се от краката на исполина Имир – първото живо същество на света. Трудгелмир е първият великан-хримтурс.

Урд – Извор в Митгард – страната на хората. Край него се заселили норните. (Виж “норни”.) Привечер над водите му се издига гъста като мъгла медена роса, която поръсва цветята. Пчелите я събират и правят най-сладкия вълшебния мед. Който го вкуси – познава радостта от творчеството. Добива способността да пише прекрасни стихове и песни.

Хвелгермир – изворът, бликнал в Нифелхейм – царството на мъглите. Той дал началото на 12 мощни реки. Стремително се понесли те на юг, където падали в огромна бездна – Хинунгагап. Жестокият студ сковавал водите им. Превръщал ги в лед. Ала Хвелгермир не пресъхвал. Ледовете нараствали все повече и повече. Придвижвали се към Муспелхейм – царството на огъня. Приближили се толкова, че започнали да се топят. Излитащите от Муспелхейм искри се смесили с разтопения лед и му вдъхнали живот. Тогава от бездната Хинунгагап се изправила исполинска фигура. Това бил Великанът Имир – първото живо същество на света. (Виж и “Имир”)

Хинунгагап – огромна бездна между царството на мъглите и царството на огъня.

Хримтурси – потомците на великана Трудгелмир. (Виж и “Трудгелмир”) Хримтурсите били жестоки и коварни като леда и пламъка, които ги създали.

Към индекс 04_”Оги и кълбовидните мълнии”.