НБП_Градът на майсторството

 

 

“От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”

Още приказки за киселинния дъжд

НЕВЕНА БОЖИДАРОВА ПОПОВА

ГРАДЪТ НА МАЙСТОРСТВОТО

Започвам приказката. Който ще слуша, да слуша, който не – да се маха от тука – не ща да си хабя напразно приказките!

Имало едно време един лебед, който бил цар на лебедите. Всяка година през пролетта той снасял по едно яйце. Случило се, че веднъж снесъл златно яйце, а от него не се излюпил малък лебед, а град. В него всички хора били трудолюбиви, нямало лентяи и други подобни, които чакат всичко наготово. Нарекли го Градът на майсторството. В него всички сгради имали форма на плодове, зеленчуци, животни и предмети. На най-красивите постройки имало изваяни скулптури – фигури на хора, птици и цветя.

Веднъж в този град дошъл един цар, който се смятал за най-богатия в света. Видял той изящните творения, позеленял и закипял от яд, но като знаел за мъдростта и силата на жителите на Града на майсторството, разбрал, че само с хитрост и магия може да ги измами.

Започнал да се разхожда сред дюкяните на майсторите, видял всички къщи, но в никое кътче на града не съзрял царски палати. Тогава попитал един майстор, къде им е царят, а той му отговорил, че нямат цар и не им трябва.

Царят, като чул това, кръвта в жилите му изстинала. Решил да си отмъсти и като стрела си отишъл в неговото царство. Правил три дни и три нощи магии и изобретил киселинния дъжд. Пуснал го над Града на майсторите, малко по малко изящните творения на изкуството започнали да се рушат. Хората се вкаменили и цялата им земя се превърнала в мъртва пустиня.

Само едно момче оцеляло, защото то не било майстор, а лентяй. Като видяло, че няма кой да го нахрани, то решило да спаси народа си от тежката участ. Само момчето, баща му и дядо му знаели тайната за Лебеда и затова тръгнало да го търси. Като научил какво станало с неговия град, Лебедът обяснил, че не може да му помогне, докато не убие Киселинния дъжд.

Момчето тръгнало. Вървяло, вървяло и стигнало до диамантената планина. Почнало да се изкачва и съзряло в далечината смарагдов връх, който бил обвит в мъгла, а връз него се мъдрела бисерната пещера.

Момчето влязло в двореца и видяло, как Киселинния дъжд играе на покер с Царя. То се скрило в най-тъмното ъгълче на стаята и изчакало да види, какво ще стане. На двамата майстори на злото им се доспало и затова Царят оставил Киселинния дъжд да си легне. Момчето това и чакало – приближило се и го натикало в чувал. После излязло и го хвърлило в бисерното море.

Тогава то видяло, че към него се приближава Лебедът. Той му дал вълшебната флейта. Момчето благодарило, върнало се в родния си град и засвирило. Чудната мелодия съживила всичко. Хората заживели щастливо във възродения Град на майсторството.

А какво станало с Царя? – питате Вие.

Не зная, може би замисля нови злини… с които нови герои ще трябва да се справят…

 

 

Към предната приказка            Към следващата приказка

Към ТДФ – начало, звучаща изложба, документални записи, още истории, снимки, пано.