КЕЕ_Градът на майсторството
“От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”
Още приказки за киселинния дъжд
КОНСТАНТИН ЕВТИМОВ ЕВТИМОВ
Имало едно време град на майсторството. Всяка хубава творба намирала прием от всяко семейство. Но най-много градът се славел с каменните си скулптури. Само една се отличавала от другите. Това било момче с флейта, което притежавало чудната сила да се превръща на истински човек. Само когато минавали добри хора край него, то използвало своята сила.
Веднъж в града влязъл един магьосник. Той отишъл при старейшината на града. Помолил го да му даде място, за да построи заводи. Старейшината категорично му отказал. Тогава злият магьосник се ядосал много, че чак му излязъл огън от очите. Стоял дванадесет дни и нощи и на тринайстата нощ Киселинният дъжд бил готов. Магьосникът доволно потрил ръце:
– Ха сега да видим, ще ми се подчиняват ли тия майстори, или няма?
Още като станал готов Киселинният дъжд излетял от казана и започнал безмилостно да излива отровната си вода. Всяка капка унищожавала по няколко скулптури и причинявала на хората болка и мъка.
Само момчето с флейтата оцеляло. То ободрявало честните майстори. Но това явно не помагало. Затова момчето тръгнало към царството на Белия Лебед. Той управлявал Града на майсторството, с добротата си заслужил обичта и уважението на хората. Знаело момчето, че за да отиде човек при този умен и красив вожд, трябвало да докаже смелостта и себеотрицанието си.
Момчето тръгнало на път. Вървяло, вървяло – търпяло глад и жажда, но не се предавало. Със сетни сили изпълзяло на върха на планината. Пред входа на бездънна пещера то видяло белобрад старец.
– Добре дошъл, синко! Помогни ми, сили не ми достигат вече, в пещерата да се спусна, водица от извора да си гребна – рекъл старецът и подал на момчето празна кратунка и дълго въже.
Едва стояло на краката си от умора, но без дума да продума, то спуснало кратунката във кладенеца, започвало да я изтегля, но тя била страшно тежка – сякаш не вода, а всички човешки нещастия бил изгребал с нея. Въжето изранило ръцете на момчето, но то само още по-здраво го стиснало, успяло да извади вода от бездънната пещера. Пийнал старецът глътка и о, чудо! Бялата му брада изчезнала, прегърбените му рамене се изправили – пред момчето стоял млад, красив момък.
– Благодаря ти, момко! Потопи флейтата си в кратунката с жива вода! Пийни и ти от нея, та да станеш красив и силен. Ти ме спаси от магията на злия магьосник, който погуби и твоя град. Подарявам ти моята сабя – тя никога на пропуска целта. Ще ти помогне в трудния път.
Благодарило момчето и продължило пътя си. Стигнало до една пещера.
Пред нея стоял грамаден змей. Без да мисли много, момчето извадило сабята, отсякло главата на змея и влязло в пещерата. Пред него се открили три врати. Отворило първата от тях и видяло Белия Лебед. Той му казал:
– Ти заслужаваш да ти помогна. Твоята флейта, след като я потопи във живата вода, придоби вълшебна сила. С нейната песен ще можеш да съживиш своя град. А със злия магьосник аз ще се справя.
Още рекъл-неизрекъл Белият Лебед и се чул страхотен стон – Злият магьосник бил погълнат от собствената си магия – от Киселия дъжд, който също се пръснал. Така изчезнали и двамата от света.
Засвирило момчето с флейтата си, хората оживели. Градът на майсторството разцъфтял три пъти по-хубав отпреди. Всички били щастливи, но най-щастливо било момчето с флейтата, защото знаело, че е помогнало на майсторите и родния си град. Затова се радвало повече от всички. От тогава и до ден днешен статуята на момчето с флейтата гордо краси герба на Града на майсторството.
Към предната приказка Към следващата приказка
Към ТДФ – начало, звучаща изложба, документални записи, още истории, снимки, пано.