Живото вълшебство – 4
|
ЖИВОТО ВЪЛШЕБСТВО Текст: Маргарита Йорданова Дюлгерова Четвърта глава Започва с даряване без изпитания – с незаслужен дар за непослушния герой. Приказката продължава със сражение без бой, а завършва с беда без спасение… Към първия звукозапис на четвъртата глава – Приятели-читатели, сигурно и вие обичате да работите с природни материали? От всички екскурзии ние се връщаме с блокчета – пълни с апликации от листа и сламки, с малки фигурки от шишарки и жълъди, с причудливи коренища – скулптури. Ето и днес – Ана е направила смешен дебеланко от сламки и восък.
Яна – чудесен божур от люспи лук, а също и апликация – войнствен мустакат синигер.
Иво е измайсторил джудже от шишарки.
Павел е открил чудесно коренище – страшилище. Прилича на зъл магьосник. – Маги, улових това коренище във водата. Плаваше по Дунава. Спомних си за фото-албума “Природа и фантазия”. Коренището много ми приличаше на чудовище. Може да изпълни ролята на опасния враг. Да изберем и други герои от албума – смешната крава, например.
– Иво, ти май от същия албум си се научил да правиш човече от шишарки? – Да, Ани, но такива човечета се правят също от дървесни гъби, кори, клонки, пънчета. В руския фолклор това джудже го наричат “Лесовик”. Вижте интересни образи на горски вълшебници: 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11. – На мен също ми хареса един Лесовик от поляната на приказките в Крим. Ние с Яна разглеждахме албум за герои от приказките, които са изобразени там: 1, 2, 3, 4, 5. – Много мили таралежчета имаше – казва Яна, – направени от парченца дърво – само в единия край кората е обелена и дървото изострено – като муцунка. – А на мен ми направи впечатление умението на художниците да откриват героите си в самия материал и само с един-два удара на длетото – и скулптурата е готова. – Да, Павле, научиш ли се да виждаш проблемите и героите около себе си, да откриваш образите – едва тогава би могъл да създадеш нещо хубаво. Вижте и стъклената скулптура, която Владимир Анисимов е изработил с чудесно чувство за хумор.
– А сега да започнем нашата игра. Днес герои ще бъдат изработените от вас… – Но те са пет! – прекъсва ме Иво.- Нали бяхме решили да играем с четири. – Да. Ще бъдат само четири. Кои – ще разберем, след като всеки от вас отговори на три въпроса за своя герой. Ако не успее – изгаря. Този, който е задал трудният въпрос – трябва да каже отговора. После получава правото да предложи нов герой. “Изгорелият” играч има последна надежда – да зададе много труден въпрос за новия герой. Не получи ли отговор – възвръща си правото да избере нов герой за приказката. Кой ще бъде пръв? Яна? – Избирам юнак от царството на птиците. Едно мустакато синигерче. То има сива главичка, жълто-кафяви перца и бяла гушка. Храни се с дребни насекоми – мушици, паячета. През есента и зимата кълве личинки на насекоми и семенца. Снася по пет бели яйчица, напръскани с черни точици. Пиленцата се излюпват след 11-13 дни. – Всеки от играчите има право да ѝ зададе по един въпрос. Иво? – Защо това синигерче се казва “мустакато”? – Около човката му има черни перца, които приличат на мустачки. Отвори ли човката си, перцата щръкват и образуват нещо като “сак”. Насочи ли го към летящо насекомо – горко му! – Среща ли се мустакатият синигер край Русе? – Да. – Не е вярно. Той живее край езера и блата. Строи гнездото си от сухите листа на камъша и другите блатни растения. Много рядко се появява в България – по Черноморието. – Павел зададе труден въпрос, показа, че знае верния отговор. Да видим, какъв герой е избрал и дали ще успее да отговори на въпросите ви. Не успее ли – Яна ще си възвърне правото да избира нов герой за днешната приказка. – Предлагам опасен враг от втория комплект – предмети: едно коренище – чудовище, което знаело много зли вълшебства. – Яна, намисли ли въпрос? – Павле, изброй петима зли магьосници от приказките на разни народи. – Баба Яга – среща се в приказките на всички европейски народи. Кошчей Безсмъртни – от руските вълшебни приказки. Великанът Кобон Очун и седемглавият Делбеген – човекоядецът от алтайската приказка за седмината братя – богатири. Баш Челик – черногорски великан. Ох – великанът-магьосник от кладенеца или дяволите от българските вълшебни приказки. – Браво, Павле! Заслужи правото да избереш още един герой за нашата нова приказка. – За юнак харесах Яниния божур от лучени листенца. Той бил добър и храбър, но много крехък – и най-лекият полъх на вятъра огъвал стъбълцето му. – А сега, Павел очаква трудните въпроси, на които трябва да отговори. – От кое семейство е божурът? – Семейството носи неговото име – “Божурови”. – Каква легенда създали древните гърци за него? – Пеон – ученик на знаменит лекар – успял да излекува царя на подземното царство – Плутон. Завидял учителят на успехите на момчето и се опитал да го отрови. Жителите на Олимп не позволили да се извърши такава неправда – превърнали Пеон в божур.* От този ден божурът бил считан за цар на цветята. – Приятели – читатели, обърнете внимание на знака * . Срещнете ли го в текста, погледнете края на страницата. Под черта авторът е обяснил нещо важно. Често най-интересните неща са скрити в бележките под линия. – А сега е ред на Иво, да зададе труден въпрос. – За китайците божурът е символ на…? – Дълголетие. – Браво, Павле! Издържа изпитанията. Божурът от лучени листенца ще бъде юнакът в четвъртата ни приказка. Иво, избра ли герой? – Какво да избирам – ето го дарителя – Лесовик. Направил съм го от шишарки. – С какво си го залепил? – С лепило за дърво. Яна, ти изразходва правото си да питаш. Втори звукозапис от четвърта глава на “Живото вълшебство” – Хитруваш, Иво, – смее се Ана, – кажи, каква е ролята на “лесовика” в руския фолклор? – Той е добър горски дух. Пазител на всички горски обитатели. Мъдър е, но обича да се шегува. – А каква е разликата между “лесовик” и “леший”? – Въпросът на Павел наистина е труден. “Леший” – това е малко, хитро, доста злобничко джудженце. То често вреди на хората, а понякога от проклетия прави бели и на горските жители.
– Маги, може ли нашата приказка да завърши с беда? Непослушният герой да бъде човек – лаком и мързелив. В края за наказание да се превърне в човече със сламена глава. – Ани, защо искаш да обърнеш приказката с краката нагоре? – Недоумява Иво. – Защо да започваме с даряване без изпитания? – Пита Павел. – Защо непослушният герой да получи даровете незаслужено? – възмущава се Яна. – Чудесно! – Смее се Ани. – И тримата изразходвахте въпросите си. Ама че сте “защончовци”! Може, разбира се. Стига да съумеем да подредим добре от тухличките – художествени детайли – красивия замък на нашата приказка! – Добре, да опитаме. Изтеглете си карти. “В”№7. Ани, срещата с дарителя трябва да стане в царството на насекомите. “С”№6. Иво, на теб се падна да измислиш сражение в света на птиците. Трудна работа…”П”№4. Павле, победата трябва да бъде при водните обитатели. “Б”№5. Яна ще разказва за бедата в царството на земноводните. Минутка за мислене… Мъничко ще ви помогна и аз. Спомнете си книгата на Ено Рауд “Маншон, Полу-обувка и Мъхеста брада”. – Хората изгонили котките от градовете, а после мишките щели да ги изядат. – Пръв се сеща Иво. – Нарушили екологичното равновесие. – допълва Павел. – Аз гледах руски рисуван филм за селянина, който прогонил пчелите. Не се родили плодове. На другата година не поникнала трева. Животните и хората гладували. Спомня си Яна. – Помислете, по какъв друг начин може да се наруши екологичното равновесие? – Може би, ако едно животно по вълшебен начин порасне и стане много, много по-голямо. – Мисли на глас Ана. – Ами да! Мързеливецът може да поиска крава като планина! – Също като учудената крава от албума с корените – скулптури. – Смее се Павел. – Започвам! – Ани бърза някой да не я изпревари. – През девет земи в десета живеели Лученото божурче и съседът му – мързеливец, с прякор Сламена глава. – Веднъж той се излежаваше и се вайкаше: – Ех, да можеше кравичката ми да не е толкова хилава… Да бъде…, да бъде…голяма като планина! – Лученото божурче се съжали над бедняка и реши да му помогне. Тръгна да търси горския дух Лесовик. Откри го в царството на пчелите, да проверява добре ли опрашват цветята. Още не беше съзрял Лученото божурче, но миризмата му го разкиха до сълзи. – Апчхи! Що за цвете си ти? – Ами, направи ме едно дете през зимата. Домъчняло му бе за майските божури… – За къде си тръгнало? – При теб ида. Моля, помогни на моя беден съсед Сламената глава. Направи кравата му по-голяма – да не гладува. – Глупавичко си ми ти, Лучено божурче. Още по-глупав е съседът ти, щом мечтае за това. Но щом иска – да бъде! Вече има крава като планина. Благодари юначето и тръгна към къщи. – Не щеш ли, – продължава Иво, – край реката нещо изфуча над главата му. – Брей, летящо коренище виждам за пръв път… Да е птица не е птица. Някакво чудовище ще да е…Я, да чуя, какво си бърбори! – Реши Лученото божурче и тихо се промъкна напред. – Абридикс – фикс – микс! Сламена глава ще е мой слуга! Няма кой да спре млечното море – толкоз по-добре! – Ах, така ли! Ще видиш ти, зъл магьоснико! – спуснало се Лученото божурче, ала до битка не се стигнало…Духнал вятърът. Залюляло се стъбълцето на божурчето, лютивата миризма на лучените му листенца стигнала до носа на Коренището. Разкихало се то с великански кихавици и изкихало всичките си магии. – Ами сега – без магии накъде? – Стъписало се чудовището, търкулило се в реката. Понесли го водите и кой знае къде са го отнесли… Този път Павел е удивително кратък. Да видим, какъв край – беда е измислила Ани. – А какво се случило със Сламена глава? Първо се зарадвал – мислел си: Сега съм най-богатия човек на света! Да, ама такава голяма крава, мляко за да дава… – Голяма работа се задава! – сритала го кравата – По две планини сено на ден ще ми окосяваш! С по две езера ще ме поиш! В океана ще ме къпеш! – Щом чул това, мързеливецът хукнал, та се невидял. Чак в блатото при коренището се спрял. Птичките кацнали върху него да мътят. То и без туй сламената му шапка за друго не ставала… – Кой каквото прави – за себе си го прави! – рекъл Горският дух Лесовик и отново направил кравата каквато си била. – Охо, днес сте много пъргави. Чудесни карикатури сте нарисували. Ще подхождат на приказката. За следващия път, каква тема предлагате? – Водата! – викват в един глас Иво и Павел. – Съгласни ли са Ана и Яна? Добре тогава. Потърсете, какво е писано за водата в списанията, в книгите и в Интернет. Разговаряйте с родителите, учителите и приятелите си за значението на водата в природата. – Помислете и за отношението на хората, животните и Природата към Нейно Величество ВОДАТА. Стремете се да избирате разнообразна литература – художествена и научно-популярна. Библиотекарите ще ви помогнат. Колко много неща трябва да види, да почувства и да знае човек, за да сътвори една съвсем мъничка приказка! Вече сами се убедихте в това, нали? Легендата е разказана в книгата “Дъга от цветя” от Е. Черней и Л. Ширева. Божур на руски език е “пион”.С името на героя се получава игра на думи: превърнали Пеон в пион.
“Сладкодумко” | “Живото вълшебство” | първа | втора | трета | глава ”Ами ако…” | “Ябълка златна” | Звучаща изложба |
|
