“От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”
Още приказки за киселинния дъжд
Елена Владиславова Кръстева
Имало едно време един чуден град. Всичко там сияело. Имало светло сини, розови и какви ли не още цветя. Овчарчета извеждали стадата да пасат сочната зелена трева.
За съжаление в градчето били построени много заводи и фабрики, а те произвеждали коли и химикали. От пушеците им се образувал кисел дъжд. Той бил много лош и безмилостен. Опустошавал всичко. Тъга надвиснала над жителите на градчето…
Децата, които всеки ден излизали, сега седели с часове в къщи. Портите били здраво затворени. Разбрали за това джуджетата – помощници на едно русокосо момче на име Франц. То живеело в гората, заедно със своето кученце Бимбо. Всички горски жители го обичали и затова Франц никога не бил сам. След като джуджетата му разказали всичко, взел Бимбо на ръце и тръгнал да спасява градчето от беда.
Вървяло момчето, вървяло…Изведнъж насреща му се показало зайче. То бягало, колкото сили има, защото го гонела хитрата лисица, известна в цялата гора. Момчето я посрещнало смело и я убило. Зайчето му благодарило и казало:
- Ако имаш нужда от мен, повикай ме!
- Добре! – отвърнало весело момчето.
Бимбо, който добре надушвал следите на Киселия дъжд, го водел към градчето. По пътя малкото юначе видяло дръвче, което горяло, а на дървото – малко катериче. Майката не можела да го извади от пламъците. Момчето отново се притекло на помощ и го спасило. Майката казала:
- Благодаря ти! Разбрах, че си добро момче. Ако имаш нужда от мен, повикай ме!
- Добре, мила катеричке. – отговорило момчето и продължило нататък.
Вече било до портите на града, когато видяло мравка затисната от камък. Нейните другарки напразно се мъчели да ѝ помогнат. Момчето повдигнало камъка и спасило мравката. Мравката му благодарила и казала при нужда да я повика.
В това време портите на града се отворили. Влязло момчето в града. Киселият дъжд пуснал черен облак срещу него. Момчето извикало зайчето и то подгонило черния облак далеч над горите.
Киселият дъжд не се отказал – турил кутия на едно дърво. Тя била омагьосана, когато е на високо изпускала гръмотевици и светкавици. Извикало юначето катеричката, тя смъкнала кутията, скрила я под корените на дървото.
Киселият дъжд подхвърлил едно малко зрънце, което можело да опожари цялата земя. Момчето повикало мравката. Тя отнесла зрънцето вдън земя.
Най-после Киселият дъжд бил победен. Градчето отново се оживило. Цветята цъфнали, птичките запели. Вместо едно слънце, изгрели много – сини, зелени, жълти, червени…
Жителите на градчето вдигнали голяма веселба, която продължила три дни и три нощи. На нея присъствали Франц, Бимбо, зайчето, катеричката и мравката.
Към предната приказка Към следващата приказка
Към ТДФ – начало, индекс – документални записи, звучаща изложба, още истории, снимки, пано.