AEDVIL

Топло. Сухо. Приятно. Изтощен от битката с урагана, Оги се е сгушил до Ави и Ген. Перата ти са едновременно легло и пухена завивка за тях. Заспиваш спокоен. Знаеш, че брат ти – Зоркото око бди вместо теб. Макар че е много, много далеч – в родното гнездо – пази съня ви.

Но Оги не спеше. Долавяше цял океан от тревога и радост, страх, глад, болка, отчаяна смелост, любов и нежност. Ала над всички земни грижи надвисваше нечия чужда, неземна омраза – по-студена от ледените планини на Йотунхейм, по-гореща от огнените бездни на Муспелхейм[1].

Обитателите на Кораловия риф осъзнаваха опасността, но не знаеха, как да се борят с неизвестния враг. Пипалата на страха сграбчиха коралите. Огромни криле скриха слънцето. Може би затова вилнее Ураганът? Дали не се опитва да прогони Чудовището? Ето! Слънцето се показа!

След такава страшна буря нямаш търпение да разбереш, дали младите пъстърви са оцелели?

Потърси ги на № 08_30.

Ако се питаш: Някой успял ли е да види чудовището?

Отлитай на № 08_61.

Превъплътил си се в образа на Оги? Спомняш си веселите игри с морското дяволче? Къде е Манта сега?

Ще разбереш на № 08_60.