AEDVIL

Скоро се озовахте в Йотунхейм[1]. Ти се превъплъти в образа на Ото. Не си допускал, че там е толкова студено, нали? Нито си могъл да си представиш, каква смешна гледка е вледененият Порой. Хримту̀рсите[2] кой знае защо много те харесаха. Дали защото си огромен – много по-голям от тях?… Или пък защото отдавна не се бяха смели така?… Кой знае…

Важното е, че Питанка не пострада. Опазиха я задружните усилия на Водата и Огъня.

А Ламята? Без да разбере тя изпя всичките си тайни.

Питанка танцуваше ли, танцуваше…

Загледана в танца на змийчето, Ла Миа[3] разказа, как откраднала шишенце с Ген. Знаела, че има гени, чрез които по рождение се предават много болести. Затова поколения наред боледуват от тях. Наела алчни учени, да превърнат Ген в оръжие. Как? Тя не се интересувала от това. Учените? Платила, за да ги убият. Никой да не научи тайната.

– Ами сега?… Как да спасим птиците?

– Трябва да разберем, как е променен Ген! – намръщи се Скалàта.

– Време е да използваме тайното оръжие! – настоява Ози и войнствено размахва опашка.

Ако си съгласен с него – иди на № 07_23.