07_10_Разузнаване

 

Орлицата се стрелна над поляната:

– Няма го. Синът ми го няма.

Долетя и Картàлът:

– Научихме само, че се е отправил към пропастта.

Вълшебникът намръщено изгледа синчето си:

– Кой ли може да спре младите… като си наумят нещо…

Гарванчето виновно отскочи, отдръпна се от най-дебелата вълшебна книга.

– Към коя пропаст? – запита Скàлата.

– Най-голямата. Няма го там, проверих. – Картàлът уморено кацна на поляната.

Мрачно предчувствие скова Омайничето. “Та нали там открихме болната Сврака…” – потръпна Ори.

Всички мислеха за това, но никой не посмя да го изрече. Знаеха, че болестта се развива много бързо. Само няколко часа след заразяването температурата се повишава рязко. Сърцето не издържа. После започва кашлицата – жестока, раздираща.

“Дали още е живо орлето?” – питаше се Старата Круша.

“Кога се е спуснал в пропастта?” – тревожеше се Вековната Мура.

– Джаф! Ще потърся дирите му из гората. – кученцето се шмугна в храсталака.

Орлицата отлетя към Долината, Картàлът – към Казаните.

Първи се завърна Охи:

– Открих Зоркото око. Успял е да долети до върха. Треската го е омаломощила. Повлякло го е въздушното течение. Строполил се е до изворчето – до Църцорко. Страхува се да не ни зарази.

– Не се доближавай до никого! – избоботи Скалàта.

– Не съм го докосвал. Зоркото око не ми позволи да кацна. Доведох Ото, Питанка и Хàлата. Те се погрижиха за него. Дадоха ми отвара. Ето я. Казаха, че всички трябва да се иму…имуни… – е, нещо такова…

– Да се имунизирате[1]? – запита Скалàта – Хайде! Всички елате!

– Ами ти? Няма ли и ти да се и-му-ни-зи-раш?

– За нас – скалѝте не са страшни вашите болести. Не по-страшни от твоите коренчета… – пошегува се Скалàта.

Омайничето се изчерви и започна да се оправдава:

– Извинявай, но все пак трябва да пия вода…

– Е, някоя и друга бръчка си струва, ако искам да се радвам на цветята…

– Ох-и! Орлето може би умира, а те седнали за бръчки да си говорят!

– Гарванче, може би точно нашите брътвежи ще ти подскажат нещо важно… – добродушно го погледна Скалàта.

– Помислете! Кой? Кога? Къде се е разболял? Какво е общото между тези случаи? – обади се Вековната Мура.

– Освен че са птици ли? – насмешливо запита Старият Гарван.

– Да – сериозно отговори Скалàта и чрез скалния интернет съобщи на всички, че орлето е намерено и вече са се погрижили за него.

– Джаф! Отивам да разузная.

– Ози, да не би да се страхуваш от имунизацията? – запита Малката Круша.

Кученцето смутено подви опашка.

– Никъде няма да ходиш! – скара се мама Йоли – Първо ще се имунизираме всички. После ще спрем достъпа на хора и животни в Долината.

– Ох-и! Информация! – Гарванчето посочи надписа, появил се върху Скàлата:

“Има болни домашни и волни птици само в полукръг – на около 10 километра от Долината. Не са заболели други животни или хора.”

Опи и Оли се спогледаха. Скакалецът скочи в храстите. Малката круша тихичко го последва. Какво ли са измислили?

Ще научиш на № 07_13. Преди това се опитай да отговориш на някои от въпросите, които си задава Оги-екипът. Запиши отговорите в дневника на приключението.


[1] Виж значението на тази дума в речника към тази игра.