04_25_ХоГ

 

 

ХоГ – имиджмейкър

 

 Скоро Оги стигна до езерото на младите пъстърви. Завари Дъг самотен и тъжен.

– Изпокриха се. И те се страхуват. Май трябва да отида в океана, при акулите…

Дъг отчаяно погледна Оги, но преди той да успее да му отговори, иззад храсталака изскочи някакво гърчаво същество със слушалки на ушите и микрофон пред устата. То забърбори:

– Можеш да станеш голяма риба, но ти трябва имиджмейкър[1].

– На жмичка ли ще играем? Пу! Ти жумиш! – извика Оги.

Уж не беше много силен гласът на Оги, но гърчавото същество отлетя на няколко метра. Преди да цопне в езерото, Дъг му се  притече на помощ.

– Благодаря. Приятелят ти май не си знае силата…

– Извинявай. Удари ли се?

– Не. Дъг, ти ми спаси живота. Затова ще ти помогна. Ще направя тъй, че всички да те харесват. Да ти се възхищават. Да те боготворят. Ти ще бъдеш Мистър Дъг!

– С тази челюст-кука и с тия остри зъби?

– Тъкмо. Щом искаш да си голяма риба, трябват ти много остри зъби. А тая челюст е просто великолепна! Отдалече предупреждава, че с теб шега не бива…

– Аз обичам шегите, но…

– Ще можеш да се шегуваш и да правиш каквото си искаш. Ще натрупаш голямо богатство. Ще бъдеш единственият дистрибутор на Нетфон в океана.

– Прекрас-с-сна идея! Океанът е огромен пазар–мечта за търговеца.

От храстите изскочи гъвкава дама с модерни дрехи, които блестяха, като че бяха избродирани с мънички огледалца. Гърчавото същество ѝ се поклони ниско, почти до земята.

– Това е прочутата певица Ла Миа. Няма друга като нея. Може да пее на девет гласа. А аз съм ХоГ. – мазно рече гърчавото създание и подаде визитката[2] си. На нея пишеше:

 

Професор Холц Копф от Академия “Вермикайо”

Почетен рушвет-пиар в Ментърджиколидж

Имиджмейкър на Нетфон

 

– Какво е дистрибутор? – притеснено попита Дъг.

– Най-главният търговец. Ако станеш дистрибутор – само ти – единствен във вашия край ще имаш право да продаваш нетфони.

– Какво значи думата “нетфон”? – тихичко запита Оги – страхуваше се, силният му глас да не отвее пак ХоГ.

– Това е нетфон. – ХоГ показа малка кутийка. – Вътре има телефон, компютър, фотоапарат, камера. Можеш да се свържеш с всекиго, навсякъде.

– А какво значи думата “имиджмейкър”? – Дъг учудено надникна във визитната картичка.

– ХоГ е имиджмейкър. Той ще ти с-с-създаде такъв образ, че всички да те харесват. – изсъска Ла Миа.

– Ти художник ли си? Ще ме нарисуваш ли?

– Не! – Хог се сгърчи от досада. – Аз съм специалист по рекламата. Мога да накарам хората да харесат всичко и всекиго.

– Дори и да е грозен? – изуми се Дъг.

– Независимо дали е добър или лош?! – възмути се Оги.

– С-с-само най-силните могат да си позволят да наемат ХоГ.

– Услугите ми са скъпи…

Престорената скромност на ХоГ учуди Оги, но той не се замисли много над това. Нетърпеливият Дъг вече питаше за цената.

– Нищо, нищо няма да ти струва. Нали си ми приятел! Спаси ми живота. – мазно, мазно занарежда ХоГ.

– Е, ако толкова много ис-с-скате да ни се отблагодарите – потърс-с-сете златното ми ключе. Загубих го някъде тук.

Оги и Дъг тръгнаха да дирят ключето на Ла Миа. А ХоГ се захвана за работа. Разхождаше се и снимаше ли, снимаше…

А Ла Миа? Тя се припичаше  край езерото и си говореше с младите пъстърви. За какво ли? Ще разбереш на № 04_22.

Ако искаш да използваш вълшебството на Лунния лъч, иди на № 04_29.


[1] Виж в речника на тази игра.

[2] Визитката или визитната картичка съдържа: име, адрес, телефон, интернет адрес на фирма или на човек, който работи с много непознати хора.