04_24_Реалити-шоу
Тор и Ави стояха на стръмния бряг до езерото. Гледаха и не вярваха на очите си:
Всяка млада пъстърва бе захапала своя нетфон. Не можеха нито да ядат, нито да плуват. Вкопчени в нетфоните, втренчили поглед в екраните, те приплясваха вяло с опашки. Не чуваха и не виждаха нищо около себе си.
Високо над сипея ХоГ пълзеше и дебнеше. Сгърчи се от усилие, но успя да бутне само едно малко камъче. То се търкули. ХоГ се ухили доволно и насочи камерата. Камъчето се блъсна в няколко по-малки. Те раздвижиха още няколко. Сипеят оживя. Загърмя, затрещя каменопадът.
Скоро цели канари се сриваха в езерото. Една от тях затрупа Ави. Друга – блъсна Тор. Той размаха верния си чук Мьолнир. Опита се да спаси малката капка. Разби скалата, отмести камъните, но не можа да намери Ави.
А ХоГ – доволен – снимаше ли, снимаше…
Върху екраните на нетфоните се виждаше, как разгневеният Тор руши канарите, как напразно търси Ави.
Младите пъстърви се забавляваха.
– Ах, какъв екшън!
– Вълнуващо реалити-шоу!
– Сега ще изскочи прекрасният мистър Дъг!
– Ще спаси красавицата!
– Американските дъгови пъстърви винаги побеждават!
ХоГ снимаше ли, снимаше… Тор го видя. Разбра, кой е предизвикал каменопада.
– Ти, жалък червей! Дори хримтурсите[1] имат повече достойнство!
В този миг от езерото изплува Дъг. Доближи се до брега. От перката му изящно скочи Ави.
Пъстървите пощуряха от радост. Пляскаха с опашки и викаха:
– Браво!
– Чудесно изпълнение!
– Прекрасно забавление!
– С-с-само с-с-с Нетфон!
Тържествуващата Ла Миа тикна в ръката на Тор един нетфон. Той загуби ума и дума при тая наглост. Докато се съвземе, ХоГ и Ла Миа изчезнаха.
Продължи на № 04_28.