04_21_Мимир

 

 

Превъплътил си се в образа на Тор – скандинавския бог, победител на ледените великани – хримтурси. Мяташ се на желязната си колесница. Вълшебните козли, впрегнати в нея, препускат толкова бързо, че неусетно стигаш до ледения дворец на великана Мимир. Извисяват се в небесата островърхи кули. Стотици дъги се вият около тях и се отразяват във водите на Извора на мъдростта[1].

– Я, кой ми е дошъл на гости! – Мимир изскача внезапно пред теб. – Добре дошъл, Тор. Баща ти – Один – ми даде дясното си око за глътка вълшебна вода. А ти какво ще пожертваш? На теб и цяло ведро няма да ти стигне, за да поумнееш…

Усещаш, как по челото ти се стича пот. Плъзва се по косите ти. Влиза в ухото ти.

– Бре! И това ми било храбрец! Как си успял да победиш хримтурсите?! Щом от мен – стареца – се страхуваш… Успокой се! Тук никой с никого не воюва. Казвай! Защо си дошъл?

Не знаеш, какво да кажеш. Не можеш да нападнеш великана Мимир. Той пази Извора на мъдростта. Тук битки никога не са се водили. Лъжи никога не са изричани.

– Черна кълбовидна мълния?… – шепне някой в ухото ти.

Повтаряш въпроса.

– Не знам дали бе мълния. Прогоних черно кълбо с диаметър десетина сантиметра. Опита се да докосне водата на Извора.

– Черното кълбо опасно ли е?

– Не ми се вярва.

– Благодаря.

Мяташ се на желязната си колесница. Вълшебните козли препускат с все сила към Асгард – страната на боговете, към родния ти дом. Щом се отдалечавате достатъчно, кресваш:

– Излез! Ави, излез от ухото ми! Разказвай! Какво ти стори Черната сфера?

Ще разбереш на № 04_27.


[1] Виж “Скандинавска митология” – епизод № 04_39_а.