AEDVIL

Ламята! Не може да те излъже…Ето я – подава глава иззад завоя на пътеката, рони крокодилски сълзи и се вайка:

– Отвлякоха детенцето ми! Къде си, момчето ми?!

Ози фокусира слънчевите лъчи и вниманието си върху Огненото драконче. Застанал е между него и Ламята – така че тя да не вижда Оги и вълшебното Нещо. Сърцето на Ози лудо препуска.

– Джаф! Ще стане! Трябва да стане! – ръмжи тихичко Ози и с все сила се старае да си представи образа на малкия пъстроок приятел, за когото толкова пъти си е мечтал…

В това време Охи – черна, рошава светкавица – се стрелва пред муцуната на Ламята. Тя захапва и откъсва парченце от ухото на Ози. Огненият ѝ език близва нослето му.

– Не ми се пречкайте!

Ламята се хвърля към огнището. Сграбчва пламъка. Повлича жаравата и се гмурва във вира. Превръща се в змия-усойница. Пълзи сред влажните камъни в най-дълбоките сенки край поточето.

Ози скимти, свит на кравайче. На поляната изскача зеленооко момченце с рижа коса и лупа в ръка. Вижда Охи и Ози.

– А, ето ви и вас! Ози, защо развали огнището?! – Забелязва раните му,  обгореното носле…- Кой ти е сръфал ухото? Пак си се бил с някого.

– Джаф! – Ози виновно се свива.

Усойницата е разочарована. Напразно се промъква между студените камъни. Нищо интересно не чу. Жалко, че рискува – напъха се в това мокро, ледено, вечно тичащо чудо, което тук – в най-затънтения край на тая вселена – наричат “поток”.

Блясък. Усойницата-Ламя изчезва.

– Фу! – въздъхва Охи и разтърсва опърлената си перушина.

Оги отново възвръща драконовия си вид, а Лупата се превръща на строга, суховата дама.

– Благодаря. Не само че ни спасихте от Ламята, но отгатнахте името ми и открихте едно от най-важните вълшебства.

Ако знаеш, какво е то, иди на № 01_12.

Не знаеш? Тогава иди на № 01_24, после на № 01_35 и № 01_36.