AEDVIL

– Джаф! Който и да иде в нашия пущинак, привлича го Нещото…или  Оги. Значи е вълшебник. А вълшебните същества могат да четат мисли… Бързо, Охи, представи си, че Оги е вкусно парченце месо, а Нещото е кокалче. Съсредоточи се! От това зависи животът ни! Бързо!

– Ох-и-измисляш ги все едни такива…Щуротии!

Ози се нахвърля срещу Охи.

– Джаф! Няма да ми ядеш месцето! Ще ти оскубя перушината! Дай си ми кокалчето! Р-р-р! И ти ли?! – ръмжи Ози към огромната Ламя, която изпълзя на поляната. Безстрашно се хвърля към нея.

Охи трепери, целият се е накукушинил. Прилича на разгневено кълбо черна перушина. Подрипва. Размахва криле. Прелита ниско и клъвва окото на Ламята.

– Ох-и! Месцето е мое, мое, мое!

Ревът на Ламята разтърсва гората.

– Проклето кутре! Млъкни! Къш, изчадие[1] гарванско! Не ми трябва вашето кокалче, нито мършата ви! Търся Огненото драконче.

– Джаф! Дракони в нашата гора няма.

– С-с-съвсем за малко съм го изпуснала… А не видяхте ли едно твърдо, изпъкнало, прозрачно Нещо ?

– Джаф! Изгори ми лапичката. Запокитих го в реката – много е бърза и дълбока. Отнесе Нещото. Сигурно вече е стигнало до морето.

– Проклятие!

Ламята разпери криле, само с един замах се издигна и изчезна в облаците край най-високия връх на планината.

– Ох-и-изгорих си човката и перцата! Ози, ти все ги измисляш едни… На теб нищо ти няма. Все аз си патя от твоите измишльотини… Леле! Ти ли си това?!…

– Джаф! Аз съм, разбира се. Стига си се правил на клоун! И аз се изгорих, но не хленча. Виж! Нослето ми стана на въглен. Още кой знае колко време ще ме преследва вонята на Ламята…

– Ози, моля те, погледни се във вира!

– Защо?

– Пораснал си.

Ози се оглежда във водата. Стреснато отскача назад.

– Джаф! Аз ли съм това?!

– Ох-и! Как така само за миг порасна?

– Растем, когато пожертваме нещо заради някого…

– Джаф! Нещото проговори.

– Вълшебникът, той… – подхвръкна уплашено Охи.

– Тя! Мадмоазел ФУ.

– Аз съм Оги. – мъничето размаха криле, полетя над гората. Засия с всички цветове на дъгата.

– Ти да мълчиш! Наказан си.

– Леле, колко е строга… Ох-и!

– Откакто съществува Огнената вселена, не съм виждала толкова палаво драконово яйце – избяга и се роди чак тук – на Земята.

– Ох-и-хи-хи. Яйцата се мътят, от тях се излюпват, не се раждат… Ти птичарка ли си или люпилня със слънчево захранване?…Хи-хи-хи…

– Дракончетата се излюпват като птиците. Но успяват да разчупят драконовото яйце, само ако някой е готов да изстрада огненото им приятелство…Благодаря ви – Ози, Охи. Ще издържите ли това, което ви очаква?

Ами ти, драги читателю? Ако мислиш, че си подготвен за изпитанията, иди на № 01_12. Ако искаш да се запознаеш с тайното оръжие – потърси го в справочния апарат на книгата.[2]