AEDVIL

Шеста част на “Рустам, синът на Зол”

Благодарили и двете племена на Рустам. Метнал се той на верния си жребец Рахшар и препуснал към родния край. Една нощ стигнал до планината и видял – край стените на неговата крепост огньове горят.

“Какво ли се е случило?” – обезпокоил се Рустам. Приближил се до портите на крепостта.

– Кой си ти?! Отговаряй! – сърдито извикал някой от тъмнината и звъннал меч изваден от ножницата.
– Аз съм Рустам, синът на Зола. Аз съм стопанинът на крепостта! А ти кой си?

– Аз съм от игидите на твоя баща. Много се тревожи той за теб. Проводи ни да те търсим.
– А защо факли горят по стените на моята крепост?

– За да ги видиш и по-бързо да се завърнеш.

Скоро Рустам стигнал до дома на баща си. Като го видял, игидът Зол се изправил насред пепелта и вместо поздрав се накарал на сина си, че толкова дълго вест не пратил – поне да знаят, че е жив и здрав.

Помолил синът баща си, да му прости за мъката, която му причинил. Разказал за всичко, което преживял, за всичко, което направил.

Прегърнал го Зол и рекъл:

– Радвам се да те видя, сине! Гордея се с теб!

На следващия ден пир устроил Зол в чест на благополучното завръщане на Рустам. Четирийсет дни гостите идвали и си отивали. На четирийсет и първия ден Зол рекъл на сина си:

– Време е да се задомиш!

Рустам отговорил с думите, които прочел в древната книга – същата, която дервишът дал на Шариф: 

– Когато светът наоколо е неспокоен – хората живеят в тревога. Трябва като дърво да разтърсиш света – гнилите плодове да обрулиш! Трябва, джигитът да се метне на коня, враговете на седлото да посрещне с меч в ръка! Само схватката със злото може света от тревогата да излекува! Само в боя, само в боя, може игидът щастие да намери! 

Прегърнал сина си Зол:

– Да, сине мой, прав си: истинско щастие за игида е да воюва за доброто! Бог да ти е на помощ! Постъпвай тъй, както съвестта ти подсказва!

Казват, че Рустам още няколко дни гостувал на родителите си и отново тръгнал на път – със злото да се бори, света малко по-добър да направи.

Източник:

ЗОЛОТОЙ сундук. Сказки татов Дагестана, Издательство “Наука”, Москва, 1974 г.

Сайт: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Дюлгерова.

Към “Битката на Рустам с войската на Чимечин”. 

Към индекса за бърз достъп до татските приказки.