AEDVIL

Ако звукозаписът не се чува добре на Вашия компютър, използвайте резервната връзка – кликнете върху заглавието: “Приключенията на…“.

“От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”

Още истории за Киселинния дъжд

Пламена Йорданова Христова

Приключенията на Вятъра, Киселия дъжд,

Принцесата и Принца

Имало някъде едно царство. В него живяла красива принцеса. Близо до двореца била омагьосаната планина, в която живеели злият Кисел дъжд и неговият верен помощник Вятърът. Киселият дъжд бил много грозен. Той бил рошав, с надут като камба нос, имал много зли очи. Киселият дъжд и неговият верен помощник Вятърът правели много бели на царството.

Веднъж двамата злодеи решили да отвлекат красивата принцеса. Тя имала дълги руси коси. Очите й били сини, а кожата – снежно бяла. Обичала да ходи в омагьосаната планина и да събира разноцветни блестящи камъчета. Старият цар заповядал на стражите да не пускат Принцесата извън двореца, защото знаел, каква опасност заплашва дъщеря му. Забранил ѝ да събира камъчетата, омагьосани от злодеите. Принцесата не послушала баща си, продължила да си играе с тях.

На следващия ден пак отишла в омагьосаната планина. Тогава Киселият дъжд и неговият верен помощник отвлекли прекрасното момиче. Киселият дъжд поискал Принцесата да стане негова жена, но царската дъщеря му отказала. За наказание той я затворил в една ледена пещера.

Старият цар бил много разочарован. Той заповядал на всички глашатаи от неговото царство да разгласят, че който се наеме да спаси царската дъщеря, ще му даде половината царство и дъщеря си за жена.

Новината стигнала и до тримата царски синове, които живеели през девет планини в десета. Единият бил дебел като шопар, другият – обичал много да пие, а третият бил умен и смел, но обичал да се излежава. Тръгнал най-малкият принц, а братята му се присмивали: “Стой си по-добре на печката, къде си тръгнал с Киселия дъжд сили да мериш!”

Царският син се запътил към планината. Стигнал до уреченото място. Преди да влезе в царството на Киселия дъжд, Вятърът зафучал, загърмели светкавици, започнал да вали дъжд от оцет, унищожил всичко зелено наоколо. Започнала борба между злодеите и момъка. В същото време Слънцето, което видяло всичко, решило да му помогне. Киселият дъжд веднага започнал да вали, но слънцето изгряло и силите на злия магьосник се стопили.

Момъкът успял да надхитри Вятъра. Престорил се, че не вярва в приказките на хората за ледения затвор, в който била затворена чудна принцеса. Глупавият Вятър решил да се похвали, отворил вратите на ледената планина, а момъкът ловко го затворил там.

В това време Принцесата избягала, заедно с Принца се завърнали, оженили се и заживели щастливо.

Към предната приказка            Към следващата приказка

Към ТДФ – начало, индекс – документални записи, звучаща изложба, още истории, снимки, пано.