Езоните
Ако звукозаписът не се чува добре на Вашия компютър, използвайте резервната връзка – кликнете върху заглавието: “Езоните и Киселият дъжд“.
“От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”
Още истории за Киселинния дъжд
Мариана Красимирова Драгоманска
Езоните и Киселият дъжд
На планета Озун живееше лош владетел – Киселият дъжд. Той мразеше бобрите езони – жители на съседната планета на име Нира.
Веднъж Киселият дъжд реши да пороби и нашата планета Земя. Езоните имаха радиовръзка с хората и им съобщиха лошата вест. Земните жители не бяха мързеливи и страхливи. Тръгнаха да се сражават и отново се свързаха със съществата от планетата Нира. Предупредиха ги: Да ги очакват, за да се качат на техния Б-1. Той беше най-хубавият космолет в цялата галактика и затова езоните се съгласиха.
През това време Киселият дъжд вече летеше и си мислеше, че е непобедим владетел на Вселената.
Космолетът достигна Нира. Три езона се качиха в Б-1 и тръгнаха. Вътре имаше смайваща електроника. Чудни копчета и какви ли не машини. Един езон натисна едно синьо копче и Б-1 като стрела се понесе в Космоса. След няколко часа пристигнаха.
Киселият дъжд беше хитър – опита се да избяга, увеличи скоростта, разбърза се, стигна Земята. Черен, кисел дъжд заваля – от него всичко увяхваше, почерняваше. Картината беше тъжна, а Киселият дъжд се смееше и лееше отровата си.
Като направи тази пакост, той реши да се върне. На средата на Космоса внезапно го посрещнаха корабите на хората и езоните. Друг езон натисна жълтото копче и лазарен лъч улучи Киселия дъжд точно по средата. Той се пръсна на хиляди парчета.
Победиха Киселия дъжд, но Земята е опустошена. Какво да правят сега?
Езоните успокоиха земните жители и им обещаха, че ще им помогнат. Тръгнаха към Озун, за да разберат, как може да се възвърне животът на природата.
Когато пристигнаха, слугите на Киселия дъжд ги нападнаха. Езоните взеха лазерните си пистолети. Само за десет минути убиха враговете си. От страх да не го сполети същото, един пленник ги поведе към тайната врата, влезе и им даде едно шише, пълно с червена течност. После ги помоли да го върнат на родната му планета Ризен. Извънземните се съгласиха. Когато го заведоха, жителите на Ризен им се радваха. Макар да беше хубаво, езоните и хората трябваше да се завърнат у дома.
След една година стъпиха на родната планета Земя и я напръскаха с червената течност, а тя не свършваше, защото шишето беше вълшебно. И ето, че цветята отново цъфнаха. Дърветата се разлистиха. Всичко беше красиво.
Дори и аз – старият Космически вятър – не бях виждал толкова пъстроцветна планета, като спасената Земя.
Към предната приказка Към следващата приказка
Към ТДФ – начало, индекс – документални записи, звучаща изложба, още истории, снимки, пано.