Сослан
Из нартския епос:
Ще ви разкажа за нарта Сослан, когото небесният ковач Курдалагон закалил – направил тялото му здраво като стомана. Как го закалил ли?
Ами така, както се закалява стоманата: пъхнал го сред жаравата, а после го потопил в корито, пълно с мляко от вълчица. Само коленете на Сослан останали незакалени, заради шегите на пакостника – нартския хитрец Сырдон, който заблудил Курдалагон и го накарал, да направи коритото малко по-късо. Не се събрал вътре Сослан – свил крака, коленете му извън млякото останали – затова малко накуцвал.
С какво небесните обитатели дарили Сослан
Закрилникът на домашното огнище – Сафа – устроил пир. Поканил:
Уастырджи – повелител на мъжете-войни и защитник на пътешествениците,
Уацилла – който праща гръмотевиците и светкавиците и закриля хората от градушките,
Едноокия Афсати – покровител на животинското царство,
Фалвара – който помага на хората, да отглеждат овце, кози и дребни домашни животни и
Небесния ковач Курдалагон.
Поканил и суровия Галагон – повелител на всички ветрове и владетеля на водите Донбеттыр.
В светлите чертози на Сафа, богати трапези подредили, сладко черно пиво в рогове от тур налели.
Турът живее във високите планини, само най-смелите ловци могат да го проследят и убият. Затова се смята за голяма чест, в рог от тур да пият гостите. Младият нарт Сослан им прислужвал.
– Ти си от многочисления и славен род на Ахсартаггат. Те са могъщи и славни войни – по време на битките в очите им гори синият огън на храбростта. – рекъл Уастырджи. – Дарявам ти моя меч фаринк! На един такъв пир ми го подари небесният ковач Курдалагон.
Уастырджи вдигнал наздравица за Сослан, до дъно пил – според обичая.
След него и Афсати – повелителят на благородните зверове пил за здравето на Сослан, който му благодарил и го помолил да не крие зверовете в непристъпните клисури, а да позволи на хората да ловуват и да изхранват семействата си с богат улов. Подкрепили го боговете:
– Не се скъпи Афсати! Много животни имаш, дай малко от тях на хората. Те никога няма да забравят добрината ти.
– Съгласен съм. Ще дам част от моите зверове на нартите. Нека успешен да е ловът им, но тръгвайки от къщи, да вземат винаги по три питки и ядейки първата, за да мен си спомнят. След успешния лов из Черната планина, нека винаги десния бут на убитото животно да даряват на първия срещнат!
Добрият Фалвара също вдигнал наздравица:
– Дарявам ти свещено заклинание, Сослан. Нападнат ли вълци стадата на нартите, изречи тайните думи и мигом на помощ ще ти се притека, вълците ще прогоня, за да не разкъсат дори и едно агънце!
Повелителят на гръмотевиците Уацилла вдигнал голям рог от тур и пил за здравето на Сослан. Благодарил му младият нарт и го помолил:
– Чувал съм, че пазиш житни зърна в торбата си, велики повелителю на гръмотевиците. Моля те, дари ни малко от тях!
– Нека бъде така: напролет, сгрее ли се земята, ще сеете моите зърна по южните склонове на планината, а през есента ще сберете богат урожай, с който да се храните през цялата година.
Небесният ковач Курдалагон също вдигнал наздравица за здравето на Сослан. Тогава сам Сафа – господарят на небесата, се обърнал към него и го помолил да дари Сослан.
– О, Курдалагон! – рекъл Сафа. – От сутрин до вечер, а и по цели нощи удряш по наковалнята – не ни оставяш да спим. Но само мечове ковеш! Закаляваш войните – като стомана стават – гъвкави и силни. Но…
– Разбирам, мъдри Сафа, досещам се, защо си ни събрал. Искаш да дарим твоите любими земни хора. Добре! Така да бъде! Ще изкова за нартите плуг – всяка пролет с него да разорават нивите си.
Благодарил Сослан:
– О, Курдалагон, небесни ковачо, всяка пролет ще варим сладко пиво и започне ли оранта, ще прославяме твоето име!
Обърнал се Сослан към повелителя на ветровете Галагон:
– О, сурови Галагон, ние не очакваме подаръци от теб, но моля те, не изпращай срещу нас своите бури и виелици.
– Искаш невъзможното, нартски сине, дори и да ти дам дума – не бих могъл да я спазя. Но все пак, искам да те даря и аз. Наесен, когато изсипете зърното на хармана, ще пратя вятър – да отвее сламките.
– Благодаря ти, Галагон! А аз ти давам дума, че последната лопата от зърното ще бъде за теб.
Повелителят на водите Донбеттыр последен пил за здравето на младия нарт – по нартски обичай, благодарил Сослан:
– Благодаря ти, Повелителю на водите! От цялата си душа ти благодаря и те моля, дари нартите!
– Сине нартски, – отговорил Донбеттыр, – от днес нататък нека нартите строят мелници на моите бързоструйни реки. Ще заръчам на пъргавите си щерки ден и нощ да въртят воденичните колела. Това е моят подарък за земните хора.
Благодарил Сослан на гостите за всички тези дарове и ги изпроводил по домовете им.
Източник:
СКАЗАНИЯ о нартах. Осетинский эпос. – Москва : Изд. “Сов. Россия”, 1978, с. 120-122.
Превод и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към “Как Сослан спасил Шатана от Адското езеро”.
Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.