AEDVIL

Из нартския епос:

Как Сослан спасил Шатана от Адското езеро

Тръгнал Сослан на поход. Насочил се към изгряващото слънце. Препускал високо над земята, до облаците се извисил конят му, като буря се носел.

Видели го нартските младежи, видели и завидели. Зачудили се, какво зло да му сторят?! Сговорили се – майка му – Шатана в Ада да хвърлят, в адското езеро жива да я потопят. Пратили едно момче да отиде при Шатана, да ѝ каже:

– Сега е петък, до следващия петък си припомни своите грехове! Тогава жива в Адското езеро ще те хвърлим!

Разплакала се Шатана, но нали била умна и находчива – изпекла три питки. Занесла ги на брега на езерото, до камъка, от който се родил Сослан, замолила боговете да пратят птица, която вест на сина ѝ да занесе. Гледа Шатана – лети ястреб.

– Ей, ястребе! Богато ще те даря, ако отлетиш по посока на изгряващото слънце, Сослан ако намериш, вест от мен да му предадеш: “Враговете ти искат жива да ме хвърлят в Страната на мъртвите! Връщай се сине! Бързай, Сослан!”

– Сослан засипа клисурите с убити животни и все малко му се виждат. Опитам ли от тях да похапна – стреля по мен. Желая му още по-страшни нещастия! – извикал ястребът и отлетял.

След него гарван прелетял.

– Гарване, черни гарване! Моля те, дебеловрати, полети на изток! Намери сина ми Сослан! Кажи му, че враговете му искат жива в Адското езеро да ме потопят! Ако ми услужиш, гарване, щедро ще те възнаградя.

– Не! Няма! Твоят син, Шатана, никога и късче месо не ми е дал от плячката си. – гракнал гарванът. – Още по-големи нещастия нека да те сполетят!

– Нека навеки да бъдеш най-презряната птица! – ядосала се Шатана. – Никой, никога да не те приюти!

Отлетял дебеловратият гарван. След него кацнала свраката – с тънко вратле, с дълка опашка.

– Защо плачеш, Шатана?

– Препусна синът ми към изгряващото слънце. Би ли полетяла след него? Би ли му предала, че враговете му искат жива да хвърлят майка му в Адското езеро? Ако намериш Сослан, думите ми, ако му предадеш – скъпоценен подарък ще ти направя.

– Ех, да можех поне с едно око да видя нещастието ти! Не помниш ли, как ме подгони с метлата твоят син Сослан, когато откраднах яйце от курника ти? Едва се спасих! Никога няма да забравя!

Закрила лицето си с ръце Шатана, заплакала. Изведнъж, чула чуруликане:

– Каква мъка те мъчи, скъпа Шатана? Защо плачеш? – ласкаво запитала лястовичката.

– Как да не плача?! – отговорила Шатана. – Враговете ни в петък жива в Адското езеро ще ме хвърлят. Синът ми Сослан на далечен поход отиде, не може да се застъпи за мен.

– Мога ли да ти помогна? – запитала лястовичката. – Цял живот няма да забравя, как спаси пиленцата ми от хищната котешка муцуна, изкъпа ги, с млечна попарка ги нахрани и обратно в гнездото ги върна.

– Лети, лястовичке срещу изгряващото слънце! Намери Сослан, който замина за цяла година, извести го. Кажи му – нека побърза! Да се завърне!

– Прославена Шатана! Славна Шатана! Ще бъда твой вестоносец! Не бих могла да ти се отблагодаря за добрината. Но дали синът ти ще ми повярва?

Бързо смъкнала пръстена си Шатана, поставила го на врата на лястовичката. Разперила птичката криле, полетяла срещу изгряващото слънце, Сослан да дири, вест от Шатана да му предаде.

Пътя, който изминал Сослан за седем дни и седем нощи, лястовичката изминала още преди да изгрее звездата-зорница. Кацнала на едно клонче, точно над главата на спящия нарт, кацнала и запяла:

– Ей, прославени войне, славни нарте! Събуди се Сослан! Бързай! Майка си Шатана да спасиш! Враговете си да накажеш! Искат жива в Адското езеро да я хвърлят! Бисерни сълзи майка ти лее. Очаква те – като слънчев лъч черната ѝ мъка да озариш, живота ѝ да спасиш, на враговете да отмъстиш!

– Лястовичке, ти винаги си била приятел на хората, но можеш ли думите си да потвърдиш?

Свалила птичката пръстена на Шатана, подала го на Сослан. С един скок се метнал юнакът на седлото. Полетял конят му – по бърз от облаците, по-силен от бурите!

Много път изминал. Изведнъж видял – на пътя човек лежи, от глад умира. Никаква храна нямал Сослан. Човекът толкова бил изнемощял от глад, че глава не можел да повдигне, дума не успявал да издума. Разбирал Сослан – животът на непознатия от него зависел. Бързал младият нарт – майка си да спаси, но не можел на гладна смърт непознатия човек да обрече. Препуснал към гората и скоро донесъл убит елен. Огън запалил, месо изпекъл, нахранил бедния пътник, с вода го напоил. Чак тогава препуснал отново.

Доста път изминал, но изведнъж видял – орел лети, в ноктите си дете държи. Опънал лъка си Сослан, прострелял орела. Паднал той, заедно с детето в бързоструйната река. Скочил Сослан в дълбоките води, доплувал до детето, спасил го. Сложил детето пред себе си на седлото и пак препуснал. В окрайните на близкото селище видял жена, да плаче безутешно. Детето протегнало ръце към нея. Подал ѝ Сослан момчето.

– Вдовица съм аз, орелът пред очите ми грабна детето. Ти спаси единствената ми радост и надежда! Благодаря ти!

Бързал Сослан, пришпорвал коня си, но колкото и да препускал – закъснял. Враговете му успели да хвърлят Шатана жива в Адското езеро. Гмурнал се Сослан, но не могъл да открие майка си. Завърнал се у дома, намерил враговете си, наказал ги. После тръгнал към Страната на мъртвите, самия Барастыр да търси. “Може би ще върне майка ми…” – помислил си Сослан.

Застанал пред портата и почукал. Излязъл Барастыр – повелителят на Страната на мъртвите. Молил го Сослан, да върне Шатана в страната на живите.

– Доста си грешил ти, Сослане. Но за това, че когато бързаше на майка си да помогнеш, се спря и човек от гладна смърт спаси, че дете от сигурна смърт отърва и на бедната вдовица върна радостта от живота – за това ще ти позволя да отведеш обратно Шатана в страната на нартите.

Източник:

СКАЗАНИЯ о нартах. Осетинский эпос. – Москва : Изд. “Сов. Россия”, 1978, с. 197-201.

Превод и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към “Как Батрадз намерил Бурадзаг”.

Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.