AEDVIL

“От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”

Звучаща изложба

Резервен звукозапис – 2

Киселинният дъжд – Ха, ха, ха! Павле, не ме разсмивай! Знаеш ли, че убих 562 хиляди хектара гори в Германия? Щом капне капка киселинен дъжд – изгарят листата, тревите изсъхват, а после и половината от корените на дърветата. Умре ли гората, умират и всички животни, цялата горска екосистема – а с тях и човекът е обречен на гибел!…

М. Й. Дюлгерова – Ще те победим, Зли магьоснико! Децата ще станат учени, политици, творци – ще те сразим! Ти се страхуваш от красотата и затова сега ще те прогоним от студиото с музиката на Даниела и приказката на Маргарита Георгиева.

МАРГАРИТА МИХАЙЛОВА ГЕОРГИЕВА

ВЪЛШЕБСТВО

Имало едно време приказно царство. Там растели най-хубавите цветя, живеели най-добрите животни и най-веселите деца. Животът си течал все така радостно.

Един ден едно малко непослушно петле клъвнало розово облаче. Това съвсем обаче не било облаче, а грамаден паяк. Когато се спукал, от него започнали да падат малки отровни капчици, които унищожили всичко – първо цветята, после дърветата. Дори белите лебеди запели предсмъртната си песен. Така умряло приказното царство.

Останало само едно мъничко момченце. То било смело и тръгнало да отмъщава на паяка, който искал с киселия дъжд да завземе цялата вселена. Тръгнало то. По пътя се подхлъзнало на нещо. Погледнало и видяло една пра-пра-стара костенурка. То ѝ се извинило и ѝ помогнало с товара. Момчето разказало за нещастието, а тя му отговорила:

• Ако останеш при мен и ми помагаш, ще те възнаградя.

Момчето се съгласило и след няколко дни костенурката му казала:

• Ти заслужаваш да бъдеш възнаграден. Вземи тази свирка – тя е вълшебна и ще ти помогне.

Тръгнало то и се чудело, как тази свирка ще му помогне. Изведнъж видяло паяка. Тогава тъкмо опитвало, как свири подаръкът и станало чудо. Паякът започнал да пада, но не се предавал. Изригвал огнени лави, а момчето продължавало да свири.

Най-накрая паякът се предал. Той паднал и се превърнал на красиво алено цвете. То разпръсквало лъчите се навсякъде. Постепенно всичко се съживявало. Съживили се и белите лебеди. Те хвръкнали, изтрили небето и пак грейнало веселото слънце.

Към предната приказка                 Към следващата приказка

Още приказки, рисунки, снимки.

Към ТДФ – начало, към Индекса ,“Звучаща изложба”, пано.