КД-01
“От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”
Звучаща изложба
Ако на Вашия компютър приказката не се чува добре, ползвайте резервния звукозапис – 1
М. Й. Дюлгерова – Добре дошли на нашата звучаща изложба! Сигурно и Вие обичате вълшебните приказки? Искате ли с нас да играете и творите?
Киселинният дъжд – Аз ще бъда главният герой на вълшебните Ви приказки. А вие сте мои слуги! Ще прославяте подвизите ми!
М. Й. Дюлгерова – Я, колко е черен нашият гостенин – сякаш е направен от сажди… Кой сте Вие? Какво търсите в студиото?
М. Й. Дюлгерова – Как може да не ме познаваш? Аз съм Великият Киселинен дъжд! Наистина съм направен от сажди. Имам много бащи и майки.
М. Й. Дюлгерова – Ама че шегаджия, как се е маскирал!
М. Й. Дюлгерова – Как? Не ми вярваш? Бащи са ми всички комини без пречиствателни инсталации. Майки – всички коли без катализатори. От тях изскача дим – серни и азотни окиси, кадмий, олово. Те се съединяват с водните капки и се раждам аз – Великият магьосник – убиецът, летящ на крилата на вятъра.
М. Й. Дюлгерова – Махай се от тук! Връщай се там, откъдето си дошъл! Иначе ще извикам зелените детски патрули. Виждаш ли в изложбата, колко много са техните дела за опазване природата на родния край.
М. Й. Дюлгерова – Ха,ха,ха! Знаеш ли ти колко отрови излитат във въздуха всяка година?! В САЩ – 25 милиона тона, 4 в Италия, 3 в Германия! Лакомите за печалби добре ми служат. От тях черпя силата си. Аз съм непобедим! Ха, ха, ха!
М. Й. Дюлгерова – Непобедим! Ще види той! Но всъщност… Киселинният дъжд е страшен враг на цялата биосфера – на всичко живо по Земята. По радиото разказваха, че вече 4500 езера в Канада са мъртви – чисто сини, прозрачни, ала без растения, без риби. Още 12 хиляди езера в Канада умират… Още по-интересни неща разказва писателят Николай Йовчев в книгата “Азбука на малкия природозащитник”… Всяко време ражда свои злини и нови герои трябва да ги побеждават…
Павел – Маги, аз вече измислих такъв герой.
М. Й. Дюлгерова – Да, Павле, твоята приказка е особено интересна с музикалното оформление, което съчиниха десетгодишните Светла Василева, Михаил Жеков, Людмил Димитров и Даниела Дамянова от НУИ “Веселин Стоянов”.
(Звучи музикалното оформление, което е подбрал четвъртокласникът Павел Петков Ненков от СОУ”Христо Ботев”. Той изпълнява своята приказка и ролята на Киселинния дъжд.)
ПАВЕЛ ПЕТКОВ НЕНКОВ
ГРАДЪТ НА МАЙСТОРСТВОТО
В една далечна галактика, в шестия звезден куп, в третата планетна система, на най-хубавата планета имало една страна, в която хората си помагали взаимно и били щастливи. Там царели дружба, мир и разбирателство. В най-хубавия град, наречен Градът на майсторството, имало много красиви цветя, дълги и прави булеварди, статуи и къщи.
Къщите били много разнообразни. Имало къщи като спагети, имало сплескани като домати, високи и дълги като краставици.
Един ден в града дошъл страшният космически магьосник Албумар-2. Той поискал от старейшината на града да построи там големи заводи. След голям размисъл старейшината се съгласил. От комините на заводите започнал да излиза страшен черен дим, с който магьосникът бил погубил много планети. Този дим се превърнал в огромен Кисел дъжд. От зъбите му изскачала отровна вода и където паднела, всичко ставало на мъртва, нажежена пустиня.
А през това време едно малко момче тръгнало на път, да спаси града. То си помислило:
“Ако тръгна по планетата, не ще намеря човек, който да ми помогне. Затова трябва да си построя пегас, който да ме отнесе до съседната галактика.”
Момчето дълго време строило звездния пегас, накрая го яхнало и полетяло към нови звездни светове. По пътя три пъти пропадало в звездни дупки, докато измине 18 парсека.
И най-накрая то стигнало до съседната галактика, където живеел звездният елен. Той не можел да му помогне, но му казал, къде живее неговият по-голям брат – галактическият лебед. И момчето отново се отправило на път. Дълго летяло, но накрая стигнало до царството на лебеда.
Лебедът го изслушал и казал: “ Аз ще ти помогна, ако си смел, умен и упорит. Първо трябва да отидеш в ъгъла на галактиката, да откриеш хиперзвукогалактическия змей и да донесеш яйцето от гнездото му.”
Тогава момчето приготвило пегаса за далечен път и отлетяло до ъгъла на галактиката, преборило се с хиперзвукогалактическия змей, взело яйцето му и се върнало при лебеда. Той направил голяма магия и превърнал яйцето във вълшебна флейта.
Момчето се върнало на своята планета и засвирило. То свирило дълго време, докато планетата се превърнала отново в рай.
Благодарните майстори построили паметник на момчето и всеки път, когато в страната идва лош човек, камъкът оживява, момчето засвирва с флейтата и прогонва злите намерения на неканения гост.
Към следващата приказка, съчинена и изпълнена от десетгодишната Маргарита Георгиева от ОУ “Иван Вазов”.
Още приказки, рисунки, снимки.
Към: ТДФ – начало, Индекс – Звучаща изложба, пано.