AEDVIL

Нартите са легендарен народ. Осетинските и адыгските народи (адыгейци, кабардинци, черкези) считали нартите за свои предци.

Нартският героичен епос е част от фолклора на много народи от Северен Кавказ.

Из Нартския епос:

Прародители на нартите са Уаерхаег (Уархаг) и Дзерасса.

Името “Уаерхаег” произлиза от древна осетинска дума, която означава “вълк”.

Дзерасса била дъщеря на повелителя на водите Донбеттыр. Изследователите предполагат, че по времето, когато се заражда нартският епос, осетините – алани, както се наричали в древни времена, са живели край голяма река или на брега на морето.

Синовете на Уархаг и Дзерасса са близнаците Ахсар и Ахсартаг – един от друг по-смели, един от друг по-точни стрелци, един от друг по-добри ловци. За техните подвизи е първата история от нартския епос, която ще чуете.

Мечът на Ахсар

Тръгнали братята на поход. Стигнали до кръстопът – поставили по една своя стрела под крайпътен камък – уговорили се, който пръв се завърне, да провери, там ли е стрелата, оставена от брат му.

Изминала година. Завърнал се Ахсартаг, разтревожил се, като видял, че стрелата на брат му е покрита с черна плесен. Тръгнал да го търси. Дълго вървял през поля, гори и планини. Привечер достигнал до Черната клисура. Пренощувал там и сънувал брат си – пленен. Повторил се сънят и на следващата нощ – в Бялата клисура. На третата вечер спрял в Червената клисура. Изгладнял, дивеч подирил.

Изведнъж видял езеро, на брега – шатра, но не каква да е, а с желязна врата, която сама се отваря и затваря. Отвори ли се – светлина идва отвътре. Удивил се Ахсартаг – “Що за чудо!” И щом вратата пак се отворила, стрелял към светлината. Мигом се чул страшен вик – някой изкрещял пронизително. Дърветата се прекършвали, вълните бясно се разбивали в брега, а зверовете хукнали да бягат. Скоро всичко притихнало.

Развиделило се. От шатрата излязла старица, полусляпа – с едното око кривогледа, от другото – стрелата на Ахсартаг стърчала – забита дълбоко. В ръцете си кърпа държала.

– Коя си ти? Защо кърпата на брат ми е у теб?

– Даде ми я Ахсар. Рече ми: “Сестро, ако кръв се появи върху кърпата, беда ме е сполетяла. Пленили са ме быценагите.”

– И ти ли си от рода на нартите?

– Да. Сестра съм на вашия баща – Уархаг. Но сега ослепях, не мога да помогна на Ахсар.

– Как да те излекувам?

– Внимателно извади стрелата. Събери роса от цветята, промий раната ми и ще прогледна.

Изпълнил всичко Ахсартаг, прогледнала старицата, зарадвала се. 

– Как е попаднал брат ми при быценагите? – запитал я Ахсартаг.

– Те ловуваха тук, край езерото. Внезапно от небето падна парче руда, удари по главата техния водач, уби го. Отнесоха небесната руда в ковачниците си – под водата.

– Защо през нощта светлина засияваше, щом вратата на шатрата ти се отвореше?

– На шията си нося каменно мънисто – с него вместо с лампа си светя. Донесе ми го мъжът ми преди много години, когато на Слънцето гостува, трапезата му сподели, дар от него е то!

– А къде е мъжът ти?

– Виж тази врата – тя се отваря само в полунощ, когато започва съботният ден. Тогава быценагите излизат от подземната пещера, за да отвлекат поне един човек. Ако не успеят, един от тях умира. Те отвлякоха мъжа ми, а сега и Ахсар.

Ахсартаг едва дочакал, вратата да се отвори. Блъснал я силно и тя се откъртила от скалата. Влезли в пещерата и видели – лежи огромен мъж, прикован към скалите. Брадата и мустаците му – расли, порасли – сплетени като стълба – спускат се до земята. Разплакала се старицата, рекла.

– Ето, това е мъжа ми. Дълго са го измъчвали, но поне все още е жив.

Разрязал Ахсартаг въжетата, с които бил завързан старецът, освободил го. Благодарил му той. Тръгнали тримата, Ахсар да търсят. Намерили го разпънат в дъното на пещерата. Быценагите забивали стрелите си в него, размахвали мечовете си. Нахвърлил се Ахсартаг върху враговете, освободил брат си. Рекъл на старците:

– Идете си у дома и ние скоро ще се върнем.

Намерили братята небесната руда, скрита от быценагите. Отнеслия при Курдалагон – ковача на боговете. Направил той двуостър меч за Ахсар. Вълшебен бил мечът – камък и желязо разсичал, без да се нащърби и все тъй остър си оставал.

Като се спуснали братята от небето, видели – очакват ги быценагите. Предводителят им – Карамаг, призовал Ахсартаг на двубой, ловко го нападнал, ранил го смъртоносно. В тоя миг, незнайно откъде се появил един от донбеттырите-роднините на майка му – повелителите на водите.Той прошепнал на Ахсар:

– Намажи острието на меча си с авадз-мас и веднага ще победиш врага си.

Речено-сторено! Вълшебството, разбира се, помогнало. Само с един замах Ахсар пречупил меча на Карамаг и прогонил быценагите обратно под земята. Зазидал отвора на пещерата. Отнесъл тялото на Ахсартаг. Потопил го в млечното езеро. Брат му се съживил.

Разнесла се през девет земи в десета славата на меча. Нарекли го Ахсаргард, което значи “меч на Ахсар”. И винаги, в тежки времена, срещу враговете на нартите пръв се възправял Ахсар, с меча си Ахсаргард в ръка.

Дълго живели двамата братя, дълго бранили своя народ. Но и техният час дошъл. След смъртта на Ахсар, меча му наследил неговия най-голям син. Оттогава е така – първородният син наследява меча, най-малкият – коня на баща си.

Източник:

СКАЗАНИЯ о нартах. Осетинский эпос. – Москва : Изд. “Сов. Россия”, 1978, с. 46-50.

Превод и литературна обработка – М. Дюлгерова. 

Към “Урузмаг и Харан-Хуаг”.

Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.