Урызмаг
Урызмаг и Харан-Хуаг
Из Нартския епос
Нартът Урызмаг често ходел на походи. Веднъж дълго се скитал, но никого не срещнал, нищо не намерил. Никой нарт не може да си позволи, да се прибере с празни ръце. Наложило се да пренощува в гората. Към полунощ засънувал, че го грабва орелът от Черната планина и го пуска в ярко горящ огън. Изплашил се, събудил се, скочил Урызмаг.
“Ама че сън! – удивил се той. – Какво ли вещае?” Огледал се. Видял светлина в дъното на клисурата. Тръгнал към светлината, вървял, вървял – стигнал до хижа, в която горял огън, а над него сами се въртели шишове и се печали шишчета. Върху трикрака масичка вдигала пара гореща баница със сирене, а до нея – рог за пиене и кана, пълна с любимото питие на осетинците – ронг. Много бил гладен Урызмаг, но първо отправил молитва към бога:
– Господи, помогни ми жив и здрав да се завърна у дома!
Още рекъл-неизрекъл думите на молитвата и шишчетата се превърнали на як мъж, баницата – на поле, засято с пшеница, а вместо ронг – бликнал извор. Вцепенил се Урызмаг изумен.
– Какво ти става, човече?! Приличаш ми на нарт. Защо се изненада толкова много? Вие, нартите, какво ли не сте видели, какво ли не сте преживели.
– Но такова чудо още не бях виждал. Ако разкажа, какво видях, никой няма да ми повярва. Всички ще ми се присмиват.
– Нищо особено не се е случило. Просто твоята молитва развали злата магия на Харан-Хуаг. Той ме превърна в шашлык, нивите ми – в баница, извора – в ронг. Трябваше да храня и поя хората, които минат от тук, докато някой нарт не изрече молитвата за здраве и успешно зарвъщане. Ти си моят спасител. Да вървим! Бъди мой гост!
– Не, добри човече, няма да тръгна с теб, дорде не узная, какви чудеса още прави Харан-Хуаг.
– Ако дойдеш с мен, всичко ще узнаеш.
Тръгнали, вървели що вървели, стигнали – насреща им се затичала стопанката, запрегръщала мъжа си – не може да му се нарадва.
Урызмаг се възхитил на седефените стени на дома, на таваните от червено стъкло. На почетното място го поканили да седне – до огнището. Трикрака масичка, отрупана с вкусни гозби, поставили пред него. Но той нищичко не докоснал.
– Защо не се храниш? – запитал стопанинът.
– Според нашия – нартски обичай, редно е, първо да се запознаеш с хората, с които сядаш на трапезата.
– Не ме ли позна? Аз съм Бигар – племенник на Уастырджи. Майка ми е негова сестра. Той обича нартите, винаги ги е закрилял. А ти, как се казваш? – рекъл стопанинът.
(Уастырджи – това е името, с което нартите наричали Свети Георги – закрилник на войните и пътниците.)
– Аз съм Урызмаг, старейшина на нартите. Добре познавам Уастырджи. А къде е баща ти?
– О, това е дълга история. Харан-Хуаг се храни с човешка кръв. Има си той вълшебен камшик. Като се разсърди и удари някого с него, може да го превърне в каквото пожелае. Баща ми имаше хубави лозя. Виж ги сега – Харан-Хуаг ги превърна в бодлив храсталак, а всичкия ни добитък – в камара камъни.
“Ненаситен” – това означава името му. Тъпче се, търбухът му е като планинска мелница, която се върти без да спира. Живее наблизо – отвъд хребета на планината. Никой не смее да се доближи до него. Никой не дръзва да му се противопостави.
Веднъж тръгнал на лов и срещнал баща ми, рекъл му: “Прииска ми се да пия. Отрежи палеца си! Ще смуча от твоята кръв.” “Защо пиеш човешка кръв? – запитал го баща ми. – “Избери от моите овце, заколи ги и пий, колкото искаш.” Разгневил се Харан-Хуаг и превърнал баща ми в този бял надгробен камък, който виждаш до камарата с камъни – нашите овце.
Отидох при Харан-Хуаг да търся баща си. Запитах го: “Какво ти е направил баща ми?” Вместо отговор, той ме омагьоса, изричайки: “Превърни се на шишчета! И нека хората да те изяждат! Кръвта ти – вместо вода да пият, хляба от нивите ти – храна за из път да им бъде! Само молитвата на храбър нарт може да те освободи от моята магия.”
Ти, Урызмаг, най-достойният сред нартите, ти ме освободи. Благодаря ти!
Удивил се Урызмаг. Помълчал и помолил:
– Покажи ми пътя към дома на Харан-Хуаг. Ще отмъстя за всички.
Похапнали, отпочинали си, показал Бигар пътя към дома на злия магьосник. Бързо стигнал Урызмаг, тихо влязъл, видял спящия, а до главата му – вълшебния камшик. Грабнал го, викнал:
– Харан-Хуаг! Ставай!
Подскочил стреснат магьосникът. Ударил го Урызмаг с вълшебния камшик, превърнал го в проскубан козел. Хукнал ненаситният злодей към гората, а вълците това и чакали – разкъсали го, излапали го набързо.
А Урызмаг се завърнал при Бигар, ударил с вълшебния камшик надгробния камък и бащата на Бигар оживял. Зарадвали се всички, богато дарили Урызмаг. Завърнал се той у дома. Три дни нартите яли и пили в дома на Урызмаг и Шатана.
Източник:
СКАЗАНИЯ о нартах. Осетинский эпос. – Москва : Изд. “Сов. Россия”, 1978, с.67-70.
Превод и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към “С какво небесните обитетели дарили Сослан”.
Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.