AEDVIL

Втора част на осетинската приказка

“Как Сардон измамил уаигите”

Не се стърпял грамадният вожд на уаигите, изръмжал:

– Най-важна е наковалнята.

– Не ковашкия мях е най-важен – развикал се друг уаиг. – Без него, как ще раздухаш огъня?

– Щипците са по-важни! – заядливо го прекъснал друг. – Горещото желязо с ръце ли ще хващаш?

– Ами ако го няма чукът? – свирепо се озъбил друг . – С юмруци ли ще налагаш желязото? Чукът е най-главният! – опитвал се да надвика всички най-глупавият уаиг.

Сардон го подкрепил:

– Прав си, братко! Защо се надвикват, след като нищо не разбират? Е, нека на свой гръб да усетят, кой е най-важният в ковачницата! – рекъл Сардон, като видял огромния ковашки чук в ръцете на уаига.

Глупавият човекоядец веднага го размахал и с все сила халосал по главата един от братята си. И другите уаиги се нахвърлили един срещу друг. Изпотрепали се. Сардон освободил  нартите от магията на човекоядците. Те едва успели да яхнат конете си – здравата си изпатили от уаигите. Кандилкали се смешно на седлата. Не устоял хитрецът на изкушението да им се присмее.

– Ей, горделивци, от прекалена гордост ли не яздите като обикновените хора ?

Ядосали се нартите на неговите шеги. А и се срамували, че тъй безславно се провалили в дома на уаигите. Ще станат за смях, ако не се отърват от Сардон. Спогледали се и хоп – навели едно високо дърво, завързали мустаците на  хитреца за върха и пак го пуснали.

– Е, май прекалих с шегите. – рекъл си Сардон, но никак не се уплашил.

Видял, че се задава пастирът на Балгайския алдар – най-богатият и зъл скъперник сред богаташите от този край.

– Ха, какво правиш там, човече?

– А, не! Ако ти кажа ще поискаш да дойдеш на моето място.

– Няма. Моля те, кажи.

– Върви си по пътя, гледай си стадото. Не ми пречи.

– Моля те, кажи, какво толкова интересно виждаш от там?

– Ох, няма отърване от теб. От това дърво само може да се види, как бог вършее пшеницата си. Откак видях това, престанах да ям и да пия. Очи не мога да откъсна от него.

– Моля те, добри човече, позволи ми поне да погледна. Досега не съм зървал бога. Разреши ми поне да погледна.

– Е, добре. Наведи върха на дървото, помогни ми да се развържа.

Навел пастирът дървото и развързал Сардон.

– А сега ще те завържа здраво – да не паднеш, като видиш бога.

– Ама аз нищо не виждам.

– Много бързаш. Първо очите ти трябва да свикнат със сиянието на божествената светлина, чак тогава ще го видиш. – рекъл Сардон и подкарал стадото на Балгайския алдар към страната на нартите.

– Гледай ти, та това е нашият Сардон, а ние мислехме, че е загинал.

– Ето – поделете си стадото. Казвахте, че за нищо не ставам, но май вие сте некадърници, щом в степта скитат стада без пастири, а вие не се сещате да ги плените.

Ядосали се нартите, метнали се на конете, препуснали към Балгайската степ. И разбира се се натъкнали на дружината на алдара – войните търсели изчезналия пастир. Битката била неизбежна. Върнали се нартите с празни ръце. Разбрали, че Сардон пак ги е надхитрил. Решили да му отмъстят и отрязали бърните на коня му.

Узнал за това Сардон, отишъл на пастбището и отрязал опашките на нартските коне.  Дошло време да се завърне табунът в нартското селище. Всички излезли да посрещнат конете.  Примирали от смях нартите, подигравали се на Сардон:

– Виж ти, конят на Сардон се смее. Над какво ли?

– Погледнете, какво вижда конят ми пред себе си. – Рекъл спокойно Сардон. – Сигурно има над какво да се посмее…

Погледнали нартите – конете им без опашки. Пак станали за смях  на всички.

Източник:

ПРОДЕЛКИ хитрецов. – Москва : Изд. “Наука”, 1977, с. 416-422.

Превод и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата осетинска приказка “Неразумният син”.

Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.