AEDVIL

Неразумният син

Осетинска приказка

Имало някога един богат човек. Умирайки, завещал цялото си богатство на своя неразумен син. На смъртния си одър бащата заръчал:

– Сине мой, оставям ти всичко, което с честен труд цял живот съм печелил. Но за да живееш добре, помни: във всяко селище кула построй, хляба винаги с мед яж!

Не бил много умен синът, но почитал баща си, спазвал заръките му: навсякъде кули строял, хляб без мед не хапвал. Дълго ли живял така, кратко ли – не знам, но скоро парите му се свършили, пропилял цялото си богатство. Нямал вече, покрив над главата си, хляб на трапезата си. За мед – да не говорим! Започнал синът да проклина баща си:

– Тате, бял ден да не видиш на оня свят! Даде ми богатство, но заради глупавите ти съвети го изгубих.

– Защо проклинаш баща си? – запитал го стар приятел на баща му.

– Заръча ми във всяко селище кула да строя, хляба само с мед да ям. Постъпвах тъй, както ми рече тате. И докъде я докарах?! Дори колиба си нямам! Няма къде от бурите да се подслоня! Трябва да се скитам немил-недраг по света!

– Не е виновен баща ти. Напразно го проклинаш. Неразумно си изтълкувал съветите му. Трябва, приятели навсякъде да дириш – верни и надеждни като каменни кули. Седнеш ли, хляб да ядеш, след като добре си се потрудил – тогава сладък като мед ще е за теб. Ако беше изпълнил правилно заветите на баща си, нямаше да обеднееш.

Благодарил синът и заживял според заветите на баща си. Сприятелил се с достойни хора. Трудел се неуморно – сладък му бил и най-коравия залък. Скоро се замогнал, задомил се. Децата си отгледал, заветите на баща си им предал, за да имат и те верни приятели и с честен труд хляба си да печелят.

Из: ОСЕТИНСКИЕ народные сказки. – Москва : Изд. “Наука”, 1973, с. 75-76.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата осетинска приказка “Ох и синът на сиромаха”.

Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.