AEDVIL

Умният старец

Кумыкска приказка

Вървял някога един господар със своите везири, разглеждал владенията си. видял старец, жънещ пшеница.

– Ей, старче! – извикал владетелят. – Виждам, върхът на планината ти със сняг е покрит.

– Вече и в равнината бяла мъгла се разстила.

– А с яденето как си?

– Благодаря. Справям се. С месо хляба предъвквам.

– А с какво се занимаваш?

– Даденото назаем получавам.

– Ако ти пратя три тлъсти гъсока, какво ще направиш?

– Ще ги оскубя, до последното перце.

Усмихнал се владетелят и отминал. Везирите нищо не разбрали от разговора и тихо шушукали: “Какво ли значи всичко това?”

Накрая главният везир не изтраял и запитал:

– Господарю, за какво си говорихте със стареца?

– Нищо ли не разбра? А вие?

– Нито думичка!

– Що за съветници сте? Щом един прост разговор не можете да разберете, за какво сте ми? – престорил се на сърдит господарят. – Ако до утре не ми кажете, за какво разговарях със селянина, ще ви прогоня! А него ще направя везир.

Мъдрували везирите, нищо не могли да измислят. Върнали се при стареца и го запитали:

– Старче, не разбрахме за какво разговаряхте с господаря. Ще ни обясниш ли?

– Защо не! Ще ви кажа, ако ми дадете кесиите, конете и дрехите си.

Спогледали се везирите, никак не им се искало да дадат парите, конете и дрехите си, но ако господарят ги прогони – още по-лошо ще бъде… Съгласили се. Слезли от конете, изсипали кесиите си във вехтата торба на селяка, смъкнали скъпите дрехи.

– Хайде, старче! Казвай! Каква е тайната?!

– Когато господарят каза: “Върхът на планината ти със сняг е покрит.” Това означаваше: “Съвсем си побелял.” Аз отговорих: “Вече и в равнината бяла мъгла се разстила.” – това значеше: “Вече и очите ми не виждат добре.” Когато запита: “А с яденето как си?” Аз отговорих: “С месо хляба предъвквам.” – означаваше, че зъбите ми са опадали и дъвча с венците. Като ме запита господарят, с какво се занимавам, отговорих, че получавам даденото назаем. Това означаваше, че  през пролетта засях зърна в земята, значи назаем ѝ ги дадох, а сега жъна реколтата – земята ми връща дълга. Последният въпрос на господаря бе, какво ще направя с тлъстите гъсоци. Аз отговорих, че ще ги оскубя до последното перце. Е, ето ви сега – стоите пред мен без нито едно перце. – засмял се старецът.

Из: http://www.fairy-tales.su/

Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.

Към следващата кумыкска приказка “Хитрият Байбурак”.

Към индекса за бърз достъп до кумыкските приказки.