40 братя – 2
Втора част на кумыкската приказка
“Четирийсетте братя”
Скоро четиримата стигнали до двореца на Шах-дев.
– Какво искате? – страшно изръмжал грозният владетел на духовете.
– Дъщеря ти!
– Много сте се разбързали… – изсмял се Шах-дев. – ако изпълните три мои заръки, ще ви дам дъщеря си. Ако не успеете – ще ви убия!
Първо им заповядал да пренощуват в желязна къща, от която никой жив не излизал. Заключили ги в желязната къща. Към полунощ започнало да им става горещо. Злите духове били наклали голям огън – искали живи да ги опекат. Но Шишкото само се засмял, притиснал корема си и малко по малко започнал да излива водата от реката. Станало прохладно и побратимите спокойно си спали до сутринта. Слугите отворили железните порти и изумени видели, че нашите герои са невредими.
На Шах-дев никак не се харесала тази вест. Той рекъл:
– Днес ще пратя един от вас да се състезава с една куца бабичка. Ще тичате до гората и обратно. Ако не успеете преди сакатата старица да ми донесете мляко от сърна, ще ви обезглавя.
– Не се тревожи, аз ще донеса мляко от сърна. – рекъл Бързоходецът.
Затичал се той, но докато стигне до гората, старицата вече се връщала с пълно гърне с мляко. Надоил и той мляко, напълнил гърнето си и се затичал обратно – по-бърз от вятъра. Настигнал бабичката.
– Май много бързо тичаш, майчице. – засмял се той.
– Синко, саката съм аз, ако ме изпревариш, шахът ще ме убие.
Дала тя на Бързоног парченце солена питка. Ожаднял той. Почерпила го с подсладена вода – още повече ожаднял. Наляла му силно вино. Заспал той дълбоко. Поставила тя гърнето с мляко върху главата му – помръдне ли, гърнето да се разлее, да падне и да се счупи. Хукнала с все сили и скоро наближила крепостните стени.
Възмутен, Малик-Мамед всичко видял. Опънал лъка си, стрелата му пронизала гърнето, разляло се млякото, събудило Бързоног. Затичал се той, на два скока настигнал старицата, изтръгнал гърнето от ръцете ѝ, с още един скок се озовал пред Малик-Мамед. Подал гърнето на Шах-дев. Ядосал се шахът, но нямало, какво да стори.
– А сега ще се пребориш ли с него? – хитро се усмихнал повелителят на злите духове.
Погледнал Мелик-Мамед и видял само крака на великана, който се извисявал като планина пред него.
– Аз ще се преборя с него! – извикал Скалотрошачът.
Сграбчил го и го запратил толкова надалеч, че едва го намерили после.
Наложило се Шах-дев да удържи дадената дума – дал прекрасната си дъщеря. Тръгнали приятелите и скоро всеки от тях се сбогувал с Мелик-Мамед и красавицата.
– Къде ме водиш? – запитала тя.
– Срамувам се да ти отговоря. За да освободя баща си, братята, и невестите им, обещах на страшния змей Ашдаха, да те заведа – негова невеста да станеш.
Прекрасната дъщеря на Шах-дев заплакала.
– Убий Ашдаха! Твоя жена ще стана, като го победиш.
– Де да можех… Кой ли би могъл да ме научи, как Ашдаха да победя… – зачудил се момъкът.
Сетил се, че мъдрият сив вълк го очаква. И наистина – той лежал спокойно в началото на клисурата, положил глава върху лапите си. Много се зарадвал, като видял красавицата и Мелик-Мамед.
– Какво да правя, Вълчо? Как да се избавя от Ашдаха?
– Ще преминете през поляна, на която пасе сива гъска, голяма, колкото магаре. Тя спи седем дни и нощи, после един ден пасе. Убий я докато спи. Вътре в нея има яйце. Извади го. В него живее душата на змея. Счупиш ли яйцето, Ашдаха ще умре.
Благодарил Малик-Мамед на вълка, стигнал до зелената поляна. Убил сивата гъска, извадил яйцето. Тъкмо вдигнал камък, за да го счупи и видял – спуска се от небесата змеят Ашдаха – дим и пламък бълва. Не се уплашил момъкът, счупил яйцето. Щом то се строшило, змеят мъртъв се строполил на земята.
Завърнал се Малик-Мамед в родния дом, оженил се за прекрасната дъщеря на Шах-дев. Тридесет и деветте му братя се оженили за девойките, а най-малката им сестра станала невеста на най-добрия кумыкски разказвач на приказки. От него научих тази история и побързах да се завърна и аз у дома, за да ви я разкажа.
Из: http://www.fairy-tales.su/
Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.
Към следващата кумыкска приказка ”Зайците на Музаир”.
Към индекса за бърз достъп до кумыкските приказки.